Идеята за обединена Европа не е нова – корените й лежат в историята, дори в митологията. Сама по себе си тази идея не пречи на борбата за надмощие на силните в един или друг момент европейски държави над останалите. В продължение на векове противопоставянето между тях доминира над идеала за обединението им, който остава достояние на интелектуалния елит и на фона на последиците от непрекъснатите войни има по-скоро утопичен характер. Провалът на опитите за налагане чрез сила на политически обединения (Наполеон, Хитлер, Сталин) разкри необходимостта да се търсят други, по-сигурни и приемливи пътища. Сред руините на Първата световна война митът за мирно обединение на Европа се възроди, но многобройните му прояви се посрещаха с резерви, а двусмислените и неясни проекти за бъдещ съюз, за Европейски обединени щати останаха без практически последици.
Шокът от Втората световна война и нейните последици превърнаха в дълбоко убеждение необходимостта от предприемането на конкретни и реални действия за изграждане на обединена Европа, основана на свободната воля на правителствата и солидарността между европейските народи. Споразуменията от Ялта (1945г.) и последвалите събития- провалът на Московската конференция по германския въпрос през март 1947г., отказът на СССР и източноевропейските държави да участват в плана Маршал, Парижките събития от февруари 1948г., блокадата на Западен Берлин през пролетта на 1949г. – сложиха край на междусъюзническото военно сътрудничество и доведоха до почти половинвековното разделение на Източна и Западна Европа. Започна студената война, която направи неосъществимо общоевропейското географско обединение от Атлантика до Урал. Двете части на разделения континент тръгнаха по свои, различни пътища на обединяване, обусловени от присъщите им политически, икономически и идеологически доктрини. В заредената със страх и напрежение европейска атмосфера съвсем естествено и в двата блока твърде скоро първите организации на сътрудничество имаха военнополитически характер – ЗЕС (1948г.) и НАТО (1949г.) бяха западноевропейският щит срещу потенциалната заплаха от съветския лагер, а Варшавският договор (1955г.)трябваше да гарантира източноевропейската сигурност.
Икономическото сътрудничество между социалистическите страни се разви в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ – 1949г.), докато в западна Европа обединителният процес прие различни форми, основава се на собствени, специфични подходи, а еволюцията му направи реална перспектива за немислимото преди 50 години обединение на всички европейски държави, които го желаят.
Европейският Съюз, такъв какъвто съществува днес, представлява резултат от дългогодишен процес на постепенно изграждане на Общността. Началото на този процес е поставено от шест държави през 50-те години на ХХ-ти век. Договорът за създаване на Европейското обединение за въглища и стомана /ЕОВС/ е подписан на 18 април 1951 г. от Белгия, ФРГ, Франция, Италия, Люксембург и Холандия и влиза в сила на 23 юли 1952 г. На 25 март 1957 г. Шестте страни подписват в Рим договор за създаване на Европейска икономическа общност /ЕИО/ и договор за създаване на Европейска агенция за атомна енергия /ЕВРАТОМ/ .
Днес повече от всякога, в един постоянно променящ се глобализиран свят, Европа е изправена пред нови изпитания. Глобализирането на икономиката, демографските промени, изменението на климата, снабдяването с енергия, както и новите заплахи за сигурността са предизвикателствата, с които трябва да се справи Европа от 21-ви век.
Страните членки вече не са в състояние сами да направят това поради трансграничния характер на тези проблеми. Едно колективно усилие в европейски мащаб ще позволи да ги посрещнем и да отговорим на опасенията на гражданите. Въпреки това Европа трябва да се модернизира, за да отговори на тези предизвикателства. Тя трябва да разполага с ефикасни и подходящи средства, приспособени не само към функционирането на наскоро нарасналия от 15 до 27 държави-членки Съюз, но също и към бързите промени в света. Затова правилата за съвместен живот в договорите трябва да бъдат обновени.
За да повиши общата си конкурентноспособност на световна сцена Европейският съюз приема Лисабонската стратегия (март 2000г.). Тя е един от основните документи, който определя новата дългосрочна икономическа политика на ЕС. Нейната основна цел е европейската икономика до 2010г. да стане най-конкурентната и динамична икономика, основана на знанието. Областите в които се реализира тази стратегия са: стимулиране на конкуренцията и предприемачеството; насърчаване на иновациите; осигуряване на по-висока заетост, като се акцентира върху образованието и повишаването на квалификацията на човешките ресурси; модернизиране на европейския социален модел.
Очакванията от реализирането на тези цели се свързват с положителни промени в приоритетните области, които да доведат до повишаване на производителността в европейските страни и осигуряването на по-висока конкурентноспособност на тези държави в международен план. Прилагането на тази стратегия се налага от недостатъчните темпове на нарастване на производителността в Европейския съюз и загубата на предимства от страна на европейската икономика в сравнение с конкуренти като САЩ и страните от Източна Азия.
Идеята за обединяване на пазарите се включва в целта за икономическа и политическа интеграция. Договорът за Европейската общност създава условия дейностите на Общността да обхванат “система, която гарантира, затова да няма изкривяване на вътрешния пазар” и “доближаването на законодателството на страните-членки до такава степен, която изисква функционирането на единния вътрешен пазар.
Стратегическа цел на Европейския съюз е превръщането му в конкурентна и динамична икономика, основана на знанието и насочена към постигане на устойчив икономически растеж. В контекста на поставената глобална цел се засилва значението на ефективните и гъвкави икономически политики като цяло на правителствата и в частност при управлението на малките и средни предприятия, които ще дадат възможност за развитие на конкурентноспособни предприятия в отделните сектори на икономиката и като цяло за нея.
Съобразно определените цели в Програмата за икономическа реформа, приета от Европейския съвет в Лисабон през 2000г., разширени в Гьотеборг и усъвършенствани в Стокхолм и Барселона, действията на страните членки трябва да бъдат насочени в следните приоритетни области: стимулиране на конкуренцията и предприемачеството; насърчаване на иновациите; осигуряване на по-висока заетост, опазване на околната среда и модернизация на европейския социален модел.
Развиването на конкурентноспособен частен сектор в областта на индустрията изисква да бъдат намерени инструменти за насърчаване на конкурентни производства с бъдещ потенциал за развитие, които могат да окажат сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката. Това е особено актуално за България в момент, когато се търсят източници на растеж. Ключов инструмент за постигане на висока конкурентоспособност на българската икономика е изработване и последователно прилагане на политика за технологично развитие и иновации, което неимоверно е свързано с увеличаване на инвестициите в частния сектор от самите предприемачи, както и по програми на ЕС и привличане на чужди и инвеститори.
Инвестирането в производствената сфера е много важен фактор за стабилното развитие на икономиката, тъй като осигурява перспективи за непрекъснат растеж и разширяване на пазара. Неговото познаване позволява да се осигури постигането на желаните резултати и да се избегнат нежеланите последици.
Седем години по-късно отново в Лисабон европейските страни, членки полагат основите на нов договор, включващ понятия и дейности като – човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и спазване на човешките права: това са основните ценности на ЕС, изложени в началото на Договора от Лисабон. Те са общи за всички държави-членки и всяка европейска страна, която иска да стане член на ЕС, трябва да ги спазва. От юридическа гледна точка този договор преименува договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница в Договор за Европейски съюз и Договор за функционирането на Европейския съюз и осигурява необходимата законодателна рамка и инструменти, за да отговори на бъдещите предизвикателства и исканията на гражданите на Европа.
От политическа гледна точка тази ратификация предполага две неща. От една страна, това е ясен и последователен сигнал към другите страни членки за важността за нас на развитието на Съюза. От друга страна, тя е ясен сигнал за способността и подготвеността на България да участва в големите дискусии, чиито отговори Европа и светът търсят.
Подкрепата на тези ценности, както и на мира и благополучието на народите от Съюза днес са основни негови цели. Тези общи цели са допълнени от други по-конкретни цели, включително насърчаване на социалната справедливост и защита и борба срещу социалното изключване и дискриминацията.
Договорът от Лисабон бележи значителен напредък в защитата на основните права. Той открива пътя на Съюза за присъединяване към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Освен това Договорът от Лисабон гарантира прилагането на Хартата за основните права. Така ЕС придобива набор от граждански, политически, икономически и социални права, които ще бъдат правно задължителни не само за Съюза и неговите институции, но и за страните членки, що се отнася до прилагането на правото на ЕС. Хартата изброява всички основни права в шест големи раздела: Достойнство, Свобода, Равенство, Солидарност, Гражданство и Правосъдие. Тя прокламира и други права, които не се съдържат в Европейската конвенция за правата на човека, като защита на личните данни, биоетика и право на добро управление. Хартата потвърждава важни мерки, взети за обявяване извън закона на дискриминацията на базата на пол, раса и цвят. Тя споменава и социалните права, прилагани в предприятията, например правото на работниците да бъдат информирани, да водят преговори и да предприемат колективни действия – с други думи, правото на стачка.
Договорът от Лисабон ще позволи адаптиране на европейските институции и техните методи на работа, засилване на демократичната легитимност на Съюза и заздравяване на устоите на основните ценности.
Договорът от Лисабон е плод на преговорите между страните членки на междуправителствена конференция. Европейската комисия и Парламентът участваха в работата на междуправителствената конференция. За да може да влезе в сила, този договор трябва да бъде ратифициран от всяка от 27-те държави-членки. Страните членки ще изберат начина на ратифициране съгласно конституционните си правила.
На 13 декември 2007 г. лидерите на ЕС подписаха Договора от Лисабон, слагайки край на продължилите няколко години преговори по институционални въпроси. исабонски договор е призван да отговори на новите предизвикателства пред Европейския съюз и да намери механизмите, които да позволят на съюза да функционира като адекватна международна организация в глобалния свят.
Ще се доближат ли европейските и национални институции до хората с този договор? Как той ще се отрази на тяхното ежедневие и в общ план как той ще допринесе за утвърждаването на справедливостта, законността, равенството и зачитането на човешките права в общия ни европейски дом?
Отговорът на тези въпроси не е еднозначен. Първото измерение на Договора от Лисабон е, че той ще направи Европейският съюз по-демократичен за неговите граждани. За първи път 1 млн. граждани от различни държави членки ще могат директно да поискат Европейската комисия да внесе законодателно предложение, което е в техен интерес и е от компетенциите на Европейския съюз.
Второ, Договорът от Лисабон за първи път дава повече власт на националните парламенти – това многократно се каза от преждеговорившите – като част от демократичната тъкан на Европейския съюз. Те ще могат да действат като пазители на принципа на субсидиарността, ще имат право да вземат отношения на много ранен етап, преди дадено предложение да е обмислено в детайли от Европейския парламент и от Съвета на министрите. И това решение не е случайно, защото именно националните парламенти са носители на националния интерес на отделната държава и на интереса на избирателите. Това предполага не само повече права, но и повече отговорност на националните парламенти като част от цялото в голямата европейска политика.
Договорът от Лисабон гарантира в още по-голяма степен основните права и свободи на европейските граждани. Той запазва съществуващите права и въвежда нови и не само създава нови права, но и засилва гаранциите за тяхната защита.
Европейският съюз ще бъде страна по Европейската конвенция по правата на човека като дава правна сила на Европейската Харта на основните права, която включва основни граждански, политически, социални и икономически права, правото на живот, правото на равенство пред закона, правото на образование, правото на равни условия на труд и социална закрила, колективни права на работещите и така нататък.
Четвърто, Договорът от Лисабон подобрява способността на Европейския съюз да действа в няколко политически области, които днес са приоритет на Съюза и на неговите граждани, а именно: свобода, сигурност и правосъдие, борба с тероризма и с престъпността, енергийната политика, изменението на климата, общественото здраве и други. С този договор се гарантира повишена сигурност за всички.
Пето, Договорът от Лисабон ще направи ясна позицията на Европа в отношенията й с нейните партньори по света. Статутът на единно юридическо лице на Съюза ще увеличи правомощията му за преговори, правейки го по-ефикасен на световната сцена и улеснявайки го в партньорството му с трети страни и международни организации. Също така договорът укрепва европейския социален модел. Той съдържа социална клауза като предвижда социалният елемент да бъде отчитан при определянето на всички политики. Гарантира се също равенството на мъжете и жените, засилва се ролята на социалните партньори и гражданското общество в процеса на взимане на решения.
Договорът от Лисабон очевидно е нова страница в историята на Европейския съюз, нов момент за напредъка на европейския проект, който, трябва да отбележим, винаги е бил доста амбициозен и последователен. Той е основа и нов тласък за бъдещото развитие и напредъка на Съюза.
В историческа ретроспекция можем да кажем, че с него се слага край на политическото и институционално безсилие през последните няколко години. През последното десетилетие Европейският съюз търсеше начини за оптимизиране на наличните инструменти и засилване на капацитета си за действие. Той стана факт след като референдумите за Европейска конституция пропаднаха в Холандия и във Франция.
Вероятно Лисабонският договор не е перфектният договор, но той превръща Европейският съюз в по-ефективен, прозрачен и сигурен демократичен съюз. Този договор ще способства не само Европейският съюз да функционира по-добре след като страните членки станаха от 15 на 27, но и да отговаря адекватно на бързите промени в глобализиращия се свят. Той ще осигури на Съюза необходимата законова рамка и инструменти, за да отговори на бъдещите предизвикателства, а така също и на очакванията на европейските граждани.
Договорът ще направи Съюза по-силен, по-сплотен и по-успяващ. Той ще даде възможност на Европейския съюз да прилага по-добре политиките си за гарантиране на икономическия растеж и конкурентоспособност, подобряване на заетостта и социалните услови, повишаване на личната и колективна сигурност, насърчаване на условия за създаване на по-добра околна среда, както и по-добри за здравето условия на живот, развитие на сближаването и солидарността между държавите членки и накрая – подобряване способността на Европейския съюз да действа на международната сцена.
Най-голямата сила на Европа са общите и споделени ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност. Ценности, които ни обединяват в нашето различие и които ни помагат да градим мир, демокрация и просперитет. Но ако искаме тези ценности да се съхранят в глобализиращия се свят на ХХІ век, ние имаме нужда да променим Европа така, че тя не само да посрещне предизвикателствата на своето бъдеще, но и да допринесе за утвърждаването на тези ценности в света.
Договорът от Лисабон изменя сега действащите закони за ЕС и ЕО, без да ги заменя. Той ще осигури на Съюза необходимата законова рамка и инструменти, за да отговори на бъдещите предизвикателства и на исканията на гражданите.
- По-демократична и прозрачна Европа, със засилена роля на Европейския парламент и националните парламенти, повече възможности мнението на гражданите да бъде чуто и по-ясна представа кой какво прави на европейско и национално равнище.
- Засилена роля на Европейския парламент: Европейският парламент, избиран директно от гражданите на ЕС, ще има важни нови правомощия във връзка със законодателството на Съюза, неговия бюджет и международните споразумения. Например по-широкото използване на процедурата на съвместно решение при приемането на закони ще гарантира, че Европейският парламент е равностоен на Съвета, представляващ държавите-членки, по отношение на голяма част от законодателството на ЕС.
- Напускане на Съюза: Договорът от Лисабон изрично посочва за пръв път възможността държава-членка да напусне Европейския Съюз (EU).
- Европа на правата и ценностите, свободата, солидарността и сигурността, популяризиране на ценностите на Съюза, включване на Хартата за основните права в първичното европейско законодателство, предоставяне на нови механизми за солидарност и гарантиране на по-добра защита на европейските граждани. Договорът от Лисабон уточнява и утвърждава ценностите и целите, на базата на които е изграден Съюзът. Тези ценности са отправна точка за европейските граждани и демонстрират какво предлага Европ5. Права на гражданите и Харта за основните права: Договорът от Лисабон запазва съществуващите права и въвежда нови. По-специално той гарантира свободите и принципите, изложени в Хартата за основните права, и дава на нейните клаузи задължителна юридическа сила. Става въпрос за граждански, политически, икономически и социални права. Договорът от Лисабон съхранява и засилва „четирите свободи“ и политическата, икономическата и социалната свобода на европейските граждани.
- Повишена сигурност за всички: Съюзът ще получи по-голяма възможност да действа в областта на свободата, сигурността и правосъдието, което ще се отрази пряко и благоприятно на способността му да се бори с престъпността и тероризма. Нови разпоредби за гражданската защита, хуманитарната помощ и общественото здраве също имат за цел да повишат способността на Съюза за реагиране на заплахите за сигурността на европейските граждани.
- Европа като световна сила ще бъде постигната чрез обединяването на инструментите на европейската външна политика както при разработването на нови политики, така и при вземането на решения за тях. Договорът от Лисабон ще направи ясна позицията на Европа в отношенията с нейните партньори по света. Той ще използва силните страни на Европа в икономиката, хуманитарната сфера, политиката и дипломацията за отстояване на европейските интереси и ценности по света, като в същото време уважава специфичните интереси на страните членки във външните работи.
Функционирането на Съюза се ръководи от три демократични принципа: демократично равенство, представителна демокрация и демокрация на участието.
Договорът от Лисабон подчертава и значението на консултациите, както и на диалога с асоциациите, гражданското общество, социалните партньори, църквите и нерелигиозните организации.
Договорът от Лисабон не променя съществено институционалната структура на Европейския съюз (Europe Union), която остава основана върху триъгълника Парламент-Съвет-Комисия. При все това Договорът въвежда нови елементи, подобряващи ефективността, съгласуваността и прозрачността на институциите в интерес на европейските граждани.
Договорът от Лисабон признава и засилва също така ролята на националните парламенти, които допринасят значително за функционирането на Съюза, въпреки че не са сред неговите институции. се повече ще нараства ролята на Европа като носител на сигурност в света, не само като гаранции, като механизми, но преди всичко като ценности.
Договорът от Лисабон потвърждава принципа на демократично равенство – тоест, че институциите трябва да оказват еднакво внимание на гражданите, укрепва представителната демокрация чрез засилена роля на Европейския парламент и по-силно участие на националните парламенти и развива демокрацията на участието с нови механизми за взаимодействие между гражданите и институциите – като например възможността за гражданска инициатива.
Договорът от Лисабон признава и засилва ролята на националните парламенти, които, съобразявайки се с ролята на европейските институции, ще могат да участват повече в делата на Европейския Съюз (Europe Union). Нова клауза ясно описва правата и задълженията на националните парламенти в рамките на Съюза, що се отнася до информирането им, контрола на субсидиарността, механизмите за оценяване в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие или до ревизирането на договорите. Европа има водеща роля за решаването на проблемите, обединени в т. нар. “Цели на хилядолетието” – борбата с бедността, пандемиите.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
• “Основи на европейската интеграция”- София, 1998г.
• “Европейско политическо сътрудничество и интеграция”- Албатрос, София, 2000г.
• “ Основни договори на Европейския съюз” т.1 и т.2- Център за европейски изследвания, София, 1997г.
• Хиленбранд, Олаф- “ Европа- А,Б,В… в ключови думи”
• Европейско право, Ленард Дик, 2001г., София;
• http://europa.eu.int
• www.evroportal.bg
• http://www.evroportal.bg/Chapter.jsp;
• htpp://www.ue.eu.int/ European Security Strategy, Brussels, 12 December 2003
Сходни статии:
- Антикризисна програма – Структурни фондове, антикризисна програма на правителството На 1 януари 2007 г. България стана член на Европейския съюз. През всички години на прехода тя проведе и продължава да провежда политика на сближаване и интегриране в тази уникална многонационална общност. Икономическата интеграция в рамките на ЕС е своеобразно...
- Историческо развитие на Европейския съюз От 01 януари 2007 година Република България става член на Европейския съюз. С присъединяването на България към създаденото и утвърдено вече половин век европейско общество, за икономиката й се разкриват нови и прогресивни възможности за развитие. Създаването и развитието на...
- България и Европейскотo споразумение за асоцииране За пръв път България афишира, че европейските ценности и виждания не са й непознати за нея още в края на XIX век. Голяма част от европейските конституционни ценности са залегнали в Търновската конституция. В периода между Первата и Втората световна...
- Съдебна система на Европейския съюз автор: Гeoрги Рaйчoв Мaлякoв Директорът на Академията по Европейско право Рено Деус дори е сдържан – съдебната система на Европейския съюз (ЕС) е не само и не просто забележителна – тя е уникална! И ако тази уникалност се изразява в...
- Влияние на световната финансова криза строителния сектор автор: Елена Богданова Строителните компании у нас вече усещат влиянието на финансовата криза, заради която фалираха някои от големите световни банки. Сривът доведе и до драстично свиване на строителния сектор в много страни, тъй като финансовите институции ограничиха кредитирането на...
