Човешка дейност. Дейност и труд са между най-често употребяваните понятия в живота днес. Тук се спираме на тях от гледна точка на теорията на културата. Затова и с човешка дейност означаваме присъщото единствено на човека активно отношение към обкръжаващия ни свят за неговото изменение и преобразяване. Тази дейност се основава на биологичните възможности на човека, но не се програмира биологически, а социално. Дейността, както и самият човек, е генетично свързана с материалния свят, с природата и с предшестващата я биоеволюция. Ето защо и тя се разглежда като естественоисторически и културно-съзидателен процес, който може да се осъществи само в обществото.
Човешката дейност е условие за съществуването на обществото и реална движеща сила за неговия напредък. За индивида тя превръща възможностите за действие в реалност, разширява диапазона на знанията и навиците, на опита, събужда нови потенциални сили. Човешката дейност е осъзнато отношение към света, продиктувана е от необходимостта за задоволяване на определена потребност, поради което включва съзнателно поставена цел. В това си качество тя съчетава необходимост и свобода, защото отразява субективните мотиви, също така и субективно избраната цел и волята на личността за постигането й. В социално насоченото активно отношение към света, с други думи, в човешката дейност, различаваме освен цел, средства за нейното постигане, резултати и самия процес на осъществяването й.
В нейната цялост дейността представлява органично единство от предметна, сетивно-практическа и теоретическа активност. Ако пренесем този синтез към двете основни форми на културата – материална и духовна, ще видим, че в културата се съчетават предметна и теоретическа дейност. На практика създаването на културни ценности е преход от идеалното към материалното, от субективното към обективното. Тя се явява диалектическо единство от мисъл и действие. Същността на тази дейност се разкрива в разглеждането й като процес, в който целенасочено се осъществяват физическите и умствените сили на човека.
Човешката дейност в областта на културата е многостранна. Тя се проявява и в производствената, и в научната и художественотворческата сфера поради особеностите и дълбоката материална основа на самата култура и е възможна при определени обективно-реални параметри на общественото и природното развитие. Независимо от това, дали е насочена към преобразяване на природата, или пък към преобразуване на. обществените отношения и общественото съзнание, в нея присъства духовното, идеалното и материалното в диалектическото им единство. И толкова, доколкото съзнанието участва във всяка човешка практика, дейността й в материалното производство участва в духовното формиране на личността. Но не всяко обективно въздействие и не всяка човешка дейност се отнасят към културата. Тук играе роля съзнанието. Но творчеството в областта на културата поначало се разгръща като органично единство от съзнателност и стихийност, методичност и интуиция, организираност и спонтанност. Реализацията в културата и творческото формиране на хората е възможно само при тези две взаимосвързани страни. И както природната даденост не може да се разглежда извън естествената история, така и социалната не се отделя от дейността на човека. Става дума за дейността, чрез която индивидуално или колективно практически, предметно и идеално се усвоява тази даденост, като хората влизат във взаимоотношения и развиват продуктивните си обществени и лични сили. Следователно културата е свързана не просто с човешката дейност, а със социалната дейност на личността, насочена към преобразяване на природата, обществото и самия човек. А това показва, че тя е свързана и с начина, по който се осъществява тази дейност.
Ние разглеждаме културата и като страна на обществения живот, в който се извършва и проявява облагородяването, очовечава-нето на хората. На всеки исторически етап човешката дейност показва в какъв мащаб човекът се издига от простото, естественото състояние и влиза в царството на културата. Но ще бъде погрешно всички явления на духовния живот да се ограничават в този културен аспект и общественият прогрес да се обяснява само с вложената у хората склонност към културно развитие. Още повече, че човешката дейност зависи от други социални фактори, а целите, които се поставят, са свързани с личностни мотиви, с идеали и представи за ценност.
Анализът на преобразяващата сила на културата, която се проявява в обществото, не може да се изолира от социално-икономическите условия на развитието, от равнището на класовите сили, от техните културни интереси и потребности. Хората приемат утвърдилите се в обществото ценности (сравнително краткотрайни или вечни), общочовешки критерии за естетическа стойност и норми, но те им противопоставят собствените си виждания и своя социален опит, изменят ги и ги развиват. Това води до количествени и качествени промени, които са плод на човешките познавателни, идейно-творчески и емоционални реакции.
Дейността на човека се изразява главно в труда, определян като нейна висша форма.
Култура и труд. Трудът, дефиниран най-пълно като процес на съзнателна целесъобразна дейност на човека, насочена към преобразяване на природата и нейното усвояване във форма, която може да служи за удовлетворяване на потребностите му, е също така, както и природата, вечно условие за неговия живот. Умението да се създават оръдия на труда и да се усъвършенстват прави труда все по-сложен, по-съвършен. Трудът, материалнопроизводствената дейност, е начално условие за възникване на културата. Той проправя . пътя към извисяване на човешкия дух, създава общественото богатство във всичките му форми.
И тъй като трудът и познанието, материалното и духовното производство са в диалектично единство, то всички творчески способности на хората са възникнали в процеса на труда и чрез него. Именно той е предизвикал появата на специфични човешки потребности и е дал онези средства, с чиято помощ могат да бъдат задоволявани повечето от тях.
Видяхме, че хората се отделят от животинския свят с труда си, със своята способност да овладяват съзнателно и целенасочено природните дадености, действията и жизнените си прояви и по този начин да усъвършенстват и облагородяват своето собствено битие. Под облагородяване на човека се разбира нарастването на неговото господство над външната природа и над самия себе си чрез усъвършенстване и интелектуализация на труда. А. облагородяването на природата е равнозначно на издигане на човешкото господство над нея.
Известна е мисълта „за външната прилика на движенията, които извършва паякът, с тези на тъкача, за това, че пчелата придава съвършена форма на килийките си, но единствен човекът в края на трудовия процес постига резултат, съществувал предварително в неговия ум, в представите му”. Именно така .трябва да разбираме осъществяването на човешката съзнателна цел.
Известно е, че “и животното произвежда. То си изгражда гнездо, жилища – като пчелата, бобъра, мравките и т.н. Но то произвежда само това, което е непосредствено необходимо за него и за малките му; то произвежда едностранчиво, докато човек произвежда универсално; то произвежда рамо по принуда на непосредствената физическа потребност, докато човекът произвежда дори без наличието на физическа потребност и произвежда в истинския смисъл на думата именно без такава потребност; животното произвежда самото себе си, докато човекът възпроизвежда цялата природа”.
В постоянната си активност като социално, съзнателно същество човекът прави обект на своя стремеж и съзидание практическото производство на един предметен свят за себе си и за своите нужди. Той притежава способността – продукт на неговата дейност – предварително да поставя цели на своите действия и да осъществява хармонична връзка между обективните закони и възникналите чрез . труда му процеси и явления. По този начин той отговаря на общо-историческата потребност и доказва социалната си природа.
Трудът никога не е изолирана дейност на отделния индивид, а съвместна, осъществявана постоянно и при взаимно влияние на хората. Извършва се само в обществото при исторически възникнали, изменящи се форми на собственост, на разделение на труда, на научна организираност, на техническо и технологическо равнище. Зародилото с^ чрез труда отношение на хората към природата и обществото, начинът на производство на материални блага са основа за техния социален, научен, политически и духовен живот.
Трудът е създал обществената същност на човека. Той е неотменно условие за съществуването му и решаващ за изясняване на всички проблеми на човешкото развитие, включително и на културното. Тук се отразяват социалната същност на човека, който се труди, и социалният характер на труда, връзката между отделния човек и обществото.
Усъвършенстването на дадено общество, историческото развитие на човешките качества в човека в крайна сметка се коренят в труда, който обуславя темповете за развитие на обществото, качествените му изменения и относителния им ръст. Културното съзидание, което както е известно, първоначално се развива като идеален план за производствено-практическата дейност на човека, се осъществява в духовното производство, за което също се отнася формулировката, че е съвкупно обществено производство и възпроизводство, възникнало в обществения живот на хората за удовлетворяване на техните потребности.
Сходни статии:
- Детерминираност на културата Социална детерминираност. Разглеждайки отношението природа-култура и култура-труд, ние видяхме, че възникването на културата и нейното развитие е обусловено от явления в материалния свят и е във взаимна връзка с тях. Подобни обективни закономерни взаимни връзки и обусловеност са детерминиращи, което...
- Натурализмът в социологията на 19 и началото на 20 век В този период се развиват няколко школи, които сега се възраждат. Фундаменталната база на тези натуралистични школи е еволюционализма. Духовно познавателния климат от 2та половина на 19в се определя от естествената еволюция в науките за природата. Влечение от успехите на...
- Икономически и конкурентни аспекти на търговската дейност Икономически условия Конкуренция в търговията Същност и значение на конкуренцията Видове търговска конкуренция Съвременни тенденции в търговската конкуренция Фирми оказващи влияние върху търговската конкуренция Социална роля и отговорност на търговията Икономически условия Търговската фирма е функция при неопределената икономика...
- Колегите и работната среда Всеки един от нас прекарва половината от живота си в работа и общуването с хората в работата. В работното ежедневие тези хора ги наричаме колеги. Понякога те се превръщат в наши приятели, понякога в наши врагове. Постъпвайки на работа за...
- Методи на социална работа Основните методи в социалната работа са интервю, наблюдени и анкета. Интервюто е мотод в консултативната психология – то участва в терапевтичния и диагностичния процес. Участието може да е самостоятелно или придружено от различни психотерапевтични и психодиагностични техники. Интервюто се използва...
