Интернет информационно списание

автор: Доц. Й. Владимирова

Влияние на цените върху пазара като възпроизвеждаща система – цените са носеща конструкция на пазарното стопанство, защото са основен елемент от него (търсене, предлагане и цени). Всяко откъсване на цените от пазара и обратно, води до икономически кризи. Основен фактор, обособил икономическата криза в края на 80-те години е централизираното ценообразуване. Връзката на цените с пазара е обективна, но е и сложна. Сложността на връзката произтича от дълбоката социално икономическа характеристика на пазара като елемент на възпроизвеждащия пазар, стоковото обръщение, система от икономически субекти.

Възпроизводственият процес независимо в какъв мащаб е, има 4 фази:

1)    Производство;
2)    Разпределение;
3)    Потребление;
4)    Размяна.

Икономическите връзки между тези фактори, както и между процесите протичащи от тях, се проявяват с определени ценови рамки, т.е. осъществяват се с участието на цените, в резултат на което цените пряко влияят върху тях.
1)    Цените влияят върху обема и структурата на общ. производство по отрасли, подотрасли и стопански единици, върху качеството и конкурентоспособността на производството и предлаганата продукция. Влиянието се предопределя от функциите на цените. Цените стимулират производството на ефективна и търсена продукция и санкционират неефективната. Със своето равнище и динамика, цените насочват производството в една или друга посока в зависимост от начина и степента на внедряване и използване на ресурсите. Силно се прояви стимулираща роля на цените за преструктуриране на икономиката през преходния период, защото  продажбата на държавно и общинско имущество се  извърши на конкретни цени, които при сключването на сделките се договаряха между участниците. Реалните процеси на приватизация се предопределят от цените на приватизационните активи.
2)    Цените влияят върху разпределението, т.е. върху разпределителните процеси, които възникват при разпределянето на добавената стойност между стопанските субекти – държавата и населението – държавата. Водеща роля има разпределителната и преразпределителната функция на цените. Тя се осъществява чрез включените в равнището на цените ДДС, мита, акцизи и чрез установяване на различни цени за различните групи потребители на една и съща продукция (електроенергия…) и е в тясна връзка с разпределителната и регулиращата функция на цените, чрез която се осигурява регулиращата роля на пазарния механизъм чрез цените. Тази роля се предопределя от връзката на цените със Закона за средна норма на печалба. В съответствие със Закона, еднакви капитали, вадени в различни производства и дейности под влиянието на цените, осигуряват на собствениците си еднаква средна норма на на печалба.
3)    Цените влияят върху потреблението (производственото и личното). Като правило нарастването на цените ограничава потреблението, но също така те по икономически път пренасят стоки на потребителите към най-икономични ресурси, към внедряване на система за нормиране, предлагане на по-добри доставчици, карат производството към внедряване на безотпадъчни ресурси. И нарастването на цените на едро влияят върху личното потребление. Те водят до икономизиране на потреблението.
4)    Цените влияят върху размяната като се вграждат в търговските сделки и така влияят върху съотношението между търсенето и предлагането. От своя страна формиралото се съотношение между търсенето и предлагането влияе върху динамиката на цените.
Извод: Цените чрез своето равнище и динамика преструктурират потреблението в зависимост от общ. ресурси, степен на използване и доходи на населението.

Пазарът като система от икономически субекти – фирми, стопански субекти, населението като краен потребител и държавата.

I.    В стопанските субекти ролята на цените се проявява в четири насоки:
1)    Влияние върху приходите, които всяка фирма формира в резултат на осъществяваната стопанска дейност. Основно място в тях имат приходите от продажби на стоки и услуги, а те се определят от основата на количеството реални стоки и техните продажни цени. Всяко изменение на продажната цена влияе върху сумата на приходите от продажби, а така стремежът на производителите е да договарят високи цени на продукцията. В това време не трябва да се забравя, че не винаги най-високата цена е най-доходна, защото сумата на приходи от продажби се предопределя от скоростта на обръщение на стоки;
2)    Влияние върху разходите, които са стойностна парична категория, определене от количеството изразходвани ресурси и техните покупни цени;
3)    Влияние върху печалбата, което се разглежда в 2 аспекта:
•    Печалбата определена като сума от разликата на приходи и разходи;
•    Печалбата е израз и резултат на производството и реализирането на висококачествена конкурентоспособна продукция. Производството на такава продукция осигурява постигане на високи цени и печалба.
4)    Влияние върху маркетинговата политика и стратегии на фирмите – за разлика от другите елементи на маркетинга, единствено цените нямат разходи и дават приходи в бюджета. Нейното участие като инструмент на маркетинг микса е съществено. Използването й зависи от цената (защото стоката може да е съвършена), каналите за дистрибуция, подбрани по-най-добрия случай, но ако цената не отговаря на изискванията на потребителите, то съществува опасност от пазарен неуспех на фирмата.
II.    Връзка на цените с населението – намира израз в три насоки:
1)    Върху жизнения стандарт на населението – съгласно икономическата теория, жизненият стандарт е комплексна категория, която изразява степен на задоволяване на населението, т.е. със стоки и услуги, които осигуряват съществуването и развитието на човека като творец. Всяко изменение на цените на тези стоки води до изменение на жизнения стандарт, който е основният показател за развитието на икономиката и нейната конкурентоспособност. Значение има осигуряването на минимален жизнен стандарт, а той е свързан с малка и голяма потребителска кошница.
За 2006 г. голямата потребителска кошница включва 521 стоки и услуги, разпределени в 4 потребителски групи:
-    хранителни стоки – 150 броя;
-    нехранителни стоки – 218 броя;
-    услуги – 113 броя;
-    хранене извън дома – 40 броя;
Стойността на голямата потребителска кошница дава възможност за сравнение на цената и жизнения стандарт.
Малката потребителска кошница има 100 вида стоки и нейният състав осигурява поддържане на ниска, но задоволителна степен жизнен стандарт. Формира се от 2 критерия – парични разходи (стоки и услуги с най-голям дял в бюджета на нискодоходните домакинства) и стоки и услуги, без които е невъзможно физическото и пределно съществуване на човека. Съдържащите се в малката кошница стоки и услуги са 3 групи:
-    хранителни стоки – 52 броя;
-    нехранителни стоки – 35 броя;
-    услуги – 13 броя;
Всяко нарастване на цената на дребно на тези стоки и услуги при по-малък темп на нарастване на дохода, води до увеличаване на относителния дял на  разходите на населението.
2)    Върху разпределението на паричните доходи между стоки и услуги – като се сравняват алтернативните цени при вземане на решения за покупки, защото цената се явява жертва, която прави потребителя за покупка на стока и услуга. При покупката винаги сравнява със своята ценност от придобиване на стоката.
3)    Цената играе ролята на сигнал за качество и престижност на стоките и услугите. Не е рядкост, когато при стоките за бита купувачите избират предлаганите стоки, преценявайки ги по тяхната цена.
III.    Влияние на цените за държавата – разглежда се в 2 насоки:
1)    За акумулиране на средствата в държавния бюджет. Осъществява се чрез съставни елементи на цените (ДДС, мита, акцизи и пр.), които постъпват в държавния бюджет;
2)    За изчисляване на основните икономически показатели, по които се оценява развитието на икономиката (икономически разстеж, инфлация, индекс на конкурентоспособността).
Извод: Цените са сложна икономическа категория, в която рефлектират интересите на пазарните участници (продавачите, стремейки се към по-високи цени, а потребителите, искайки качествени стоки на ниски цени). Държавата допълва противоречивата характеристика. Възниква въпросът за икономическата справедливост. Преодоляването на противиречията се осъществява с основния принцип на пазарното ценообразуване (цените се договарят между продавачите и купувачите при взаимни интереси).

Сходни статии:

1. Международната търговия по световна икономика. Неокласически теории Съотношение на производствените фактори и международна търговия. Теорията на Хекшер-Олин Нов и оригинален в сравнение с класическия подход анализ на международната търговия е предложен от двама шведски учени: Ели Хекшер в статията „Влияние на външната търговия върху разпределението на доходите”...
2. Връзка на цените с финансовите регулатори Финансовите регулатори са основният ценообразуващ фактор на вътрешнофирменото ценообразуване. Основно място сред тях имат: 1.    ДДС: Това е косвен данък, с който се облагат оборотите на стоките и услугите вътре в страната. Като многофазен данък, той се начислява на всеки...
3. Икономически и конкурентни аспекти на търговската дейност Икономически условия Конкуренция в търговията Същност и значение на конкуренцията Видове търговска конкуренция Съвременни тенденции в търговската конкуренция Фирми оказващи влияние върху търговската конкуренция Социална роля и отговорност на търговията Икономически условия Търговската фирма е функция при неопределената икономика...
4. Дефиниции за маркетинга За да се навлезе в дебрите на маркетинга, е най-добре да се тръгне от неговата дефиниция. В действителност обаче не съществува една конкретна и изчерпателна дефиниция за него. Трактовката на категорията маркетинг е много сложна поради следните причини: Маркетингът е...
5. Търговията – същност и характеристики В днешния забързан свят все по-често забравяме да се огледаме какво се случва покрай нас. А светът променя облика си така бързо, че дори за няколко секунди той вече е различен. Появяват се нови технологии, създават се нови начини за...
6. Заетост и безработица Заетост, същност, измерители и видове заетост. Заетостта е понятие с което се характеризира икономическата реализация на РС. Тя може да се разглежда на различни равнища-национално, регионално, отраслово и индивидуално. На национално равнище заетостта се определя и оценява чрез 3 основни...