Могат да бъдат разграничени следните два типа конкуренция между местните власти:
- конкуренция, свързана с данъчното облагане като цяло, доколкото местните власти се конкурират най-вече в опита си да привлекат хора с високи доходи, инвестиции, фирми и потребители;
- конкуренция, свързана с опита на местните власти да изнасят данъчна тежест към съседни общини.
Конкуренцията е полезна, доколкото води до повишаване на ефективността и по-целесъобразно изразходване на ресурсите на местните власти.
Модел на Тибоу – индивидите могат да се заместят с фирми, които получават ползи от публичните разходи, като например местната техническа и социална инфраструктура. При наличието на множество конкуриращи се местни власти, равновесие се постига когато данъчната ставка е така определена във всяка териториална единица, че е равна на разходите за доставяне на „публични вложения”.
Данъчната конкуренция има негативни последици – решенията на местните власти в областта на данъчното облагане оказват влияние върху алокацията на мобилната данъчна основа между отделните териториални единици.
Конкуренцията за привличане на инвестиции и потребление води до ниски данъчни ставки и недостатъчно предлагане на местни публични услуги. Местните власти се конкурират за мобилна данъчна база, и ако данъчните им ставки са относително по-високи от тези в съседните общини, то те ще изгубят евентуални приходи, поради миграция на мобилните фактори за производство.
Форма на конкуренция е и износът на данъци, чрез който местните власти се опитват да освободят своето население от тежестта по финансиране на публичните услуги, като прехвърлят част от нея върху жителите на други общини. Това става чрез по-ниски ставки, например при облагане на потреблението и привличане на жители от други общини, които да пазаруват по-евтините стоки и услуги. Възможно е мeстните власти да налагат и по-високи ставки, ако производителят на облагаемата продукция е в монополна позиция. Тогава един местен данък върху бизнеса, наложен върху този производител, ще се понесе от потребители от други общини, под формата на по-висока крайна цена.
Понякога заплащането на местни данъци от жители на други общини не може да се разглежда като износ на данъчна тежест. С данъците върху настаняването в хотели и други места за отдих се облагат най-вече туристи и посетители на съответната общини, като с приходите се финансират доставяните местни услуги. Доколкото обаче през туристическия сезон има повишено търсене на услуги като чистота или обществен ред, съответно по-високи разходи за тяхното доставяне, би могло да се приеме, че няма износ на данък и туристите всъщност заплащат ползите, които получават.
Множество емпирични изследвания в областта достигат до различни изводи относно данъчната конкуренция между местните власти. Според едно от тях всяко нарастване на данъчната тежест в дадена община с един долар, води до нарастване на данъчната тежест в съседните общини. Според друго – данъчната конкуренция има за резултат намаляване на данъчната тежест върху мобилните фактори и нарастване на тази върху немобилните. Резултатите от трето показват, че сравнителната (yardstick) конкуренция има по-голямо значение от данъчната. При нея населението на дадена юрисдикция оказва въздействие върху размера на местните разходи и данъчните ставки, като следи за „продуктивността” на своята местна власт, чрез сравняване на нивото на данъците и други фискални параметри с тези в съседни юрисдикции.
Критерии за добър местен данък
Принципите на данъчното облагане (съответно изисквания към всяка данъчна система) са ефективност, справедливост, удобство, яснота, гъвкавост, стабилност, политическа отговорност. Характерно за структурирането на местната данъчна система е, че в допълнение трябва да се вземат предвид мобилността на факторите за производство, географското разпределение на данъчната база и възможността за износ на данъчна тежест в други териториални единици.
съответствие на данъчните приходи с разходните отговорности на местните власти
Децентрализацията на данъчното облагане в публичния сектор трябва да следва разпределението на разходните отговорности между централната и местните власти.
Данъчните постъпления в местните бюджети трябва да бъдат такива, че да отговарят на най-предпочитаните от местните жители равнище и качество на публичните услуги:
a) данъци, които да съответстват на принципа на ползите.
b) данъчните ставки трябва да могат лесно да се коригират и/или облагаемата основа да е еластична, така че данъчните приходи да нарастват при увеличение на населението и разходите по доставяне на публичните услуги.
Стабилност на приходите
Данъчните приходи трябва да бъдат относително стабилни във времето и да не се влияят прекалено от цикличните изменения в местните икономики. Стабилните и предсказуеми постъпления в местните бюджети позволяват доставянето на основни публични услуги в периоди на икономически спад или при наличието на временни колебания в приходите, особено като се имат пред вид наложените в повечето страни ограничения за дългово финансиране на текущите разходи.
Приходите от данъка върху недвижимата собственост например са нееластични по отношение на доходите и не се влияят от краткосрочни изменения в икономическата активност. Постигането на стабилност на приходите си има своята цена, защото такива данъци не могат да осигурят достатъчни (гъвкави) постъпления в местните бюджети.
“неподвижна” облагаемата основа
Местните икономики са отворени, една децентрализирана данъчна система би могла да влезе в конфликт с ефективността. Налагането на високи данъчни ставки ще окаже влияние върху мобилните ресурси като капитал и труд, и най-вероятно ще стесни местната данъчна база. Местните власти, в опита си да привлекат повече ресурси, биха следвали данъчна политика на ниски ставки и крайният резултат ще бъде неефективно ниско данъчно облагане на мобилните фактори, съчетано с необходимост от по-големи по размер финансови трансфери, които да запълнят недостига на средства в местните бюджети.
Равномерно географско разпределение на данъчната основа
Предоставянето на местните власти на правомощия по отношение на данъци, чиято облагаема основа е концентрирана в няколко общини, ще доведе до несправедливост и формиране на бедни и богати териториални единици. Ако в кръга от отговорности на местните власти влизат и услуги, чието доставяне изисква значителни финансови ресурси, ще се породи необходимост от въвеждане на една сложна система за хоризонтално изравняване и допълнително преразпределяне на ресурси.
Лесно и евтино администриране
Събирането на местните данъчни приходи не бива да бъде скъпо. Затова се разглежда като грешка създаването на местни данъчни служби, които администрират множество данъци с относително незначителни приходи.
Сходни статии:
- Местни финанси Публични финанси Съвкупност от теоретични постановки, чиято основна задача е да опише, анализира и разясни ролята и функциите на държавата. Домакинства, фирми, правителство. Основен въпрос, на който търсят отговор публичните финанси – Каква е фискалната роля на държавата в една...
- Връзка на цените с финансовите регулатори Финансовите регулатори са основният ценообразуващ фактор на вътрешнофирменото ценообразуване. Основно място сред тях имат: 1. ДДС: Това е косвен данък, с който се облагат оборотите на стоките и услугите вътре в страната. Като многофазен данък, той се начислява на всеки...
- Състав, структура и обща оценка на паричните средства Паричните средства представляват важен елемент на краткотрайните активи. Те осигуряват в най-значителна степен ликвидността на предприятието. Често ги наричат непечеливши активи, тъй като са необходими за закупуването на суровини и материали, за заплащане на външни услуги, погасяване на различни задължения...
- Икономически и конкурентни аспекти на търговската дейност Икономически условия Конкуренция в търговията Същност и значение на конкуренцията Видове търговска конкуренция Съвременни тенденции в търговската конкуренция Фирми оказващи влияние върху търговската конкуренция Социална роля и отговорност на търговията Икономически условия Търговската фирма е функция при неопределената икономика...
