Социална детерминираност. Разглеждайки отношението природа-култура и култура-труд, ние видяхме, че възникването на културата и нейното развитие е обусловено от явления в материалния свят и е във взаимна връзка с тях. Подобни обективни закономерни взаимни връзки и обусловеност са детерминиращи, което значи определящи, а в науката учението за тях се нарича детерминизъм.
Още когато казваме, че зараждането на културата съвпада с времето, в което еволюцията на живите организми създава човека и той почва да се развива като биосоциално същество, сочим биологичното като нейна предпоставка. То е обективно условие за над-биологичните обществени форми на човешката дейност, включително и за културата като такава. А тя е неразделна от социалното съществуване на човека, от взаимодействието му с хората и с предметния свят, от обогатяването на познанията му за този свят, от запазването и натрупването на опита на поколенията в обществената памет, от възникването на общи черти в съзнанието, от духовното сближение. И ако за началните форми на културата е имала по-голямо значение естествената детерминация, то постепенно в исторически план е вземала превес социалната детерминация.
Към своеобразието на културата спада нейната двойна обективна детерминираност от страна на природната и на социалната действителност. Социалната детерминираност на културата се изявява и в характера на развитието й. Равнището на обществото предопределя основната линия на това развитие, но то зависи и от съзнателната дейност на хората. При културно-съзидателната дейност, колкото и да са силни социалният детерминизъм и външните условия, те не действат пряко. Влиянието им е косвено, чрез редица вътрешно-психически качества и условия на човешката личност, макар те на свой ред в значителна степен също са били повлияни от външните. Това показва, че детерминирай социално, естественоисторическият и културният процес носи в себе си двустранна диалектика – културните явления са обусловени от обществено-историческото развитие и едновременно обуславят неговия по-нататъшен ход, но те съдържат и субективно психическите мотиви на хората, чрез чиято дейност се осъществяват. Творческият труд, при който се създава културата, е детерминирай от определена цел – има телеологичен характер, както всяко действие или всяка дейност, съобразявани с известна цел. Тази телеологичност на културата не е откъсната от обществено-историческите и социално-икономическите условия. Тя е вътрешно присъща на създаващия субект и действа заедно с външно-причинната детерминация, включва се и остава в диалектическа връзка с нея. Защото елементите на културата въплъщават в материална форма идеално ценностно съдържание. При това материалната форма може да бъде различна. Художествената идея трябва да заживее в съзнанието и психиката на твореца, преди той да й даде подходяща форма чрез слово, звук, цвят и т. н. В културните ценности се спояват свободно избрани от творящия субект социално детерминира-ни елементи. Заедно с това те представляват и единство от субективни моменти, свързани неразделно в културата.
Не бива да се смята, че тази връзка е автоматична, защото културата отразява както обективно материалните условия, характера и закономерностите на обществото, в което се твори, така и субективно психическата страна на човешката дейност, мотивите на индивида за нея, интересите и потребностите му. Макар детерминирана от определени икономически обстоятелства, дейността в областта на културата е невъзможна, без човекът да изяви своето отношение към унаследените от миналото и възникващите в настоящето духовни ценности и тяхното бъдеще. И изводът е, че отношението към културата както на националните и социални общности, така и на отделните личности не е абсолютно детерминирано от обективните условия, че наред с тях съществува лична позиция спрямо културно-творческия процес, своеобразна вътрешна връзка и зависимост между обективните и субективните фактори в културното и в общественото развитие. Осъществяването на възможностите, създадени от обективните условия и в областта на културата, не е стихийно. То се извършва единствено чрез работата на хората за постигане на техните цели, за реализацията им.
Създаването и натрупването на културни ценности се извършва чрез човешката личност. По този начин нейната съзнателна дейност, социалната и психофизичната й определеност също се явяват елементи на детерминизма на културата. Ето защо към детерминацията на човешката дейност в областта на културата спада и закономерното отношение между индивида, носител на целите, потребностите и дейността, неговите склонности и средата, в която той живее и ги осъществява. Развитието на човека се обогатява и ускорява само когато личната цел се включи в общата. Висш общественоисторически смисъл имат онези личностни изяви в културата, които действат в посока на общественото развитие, историческите задачи на обществените сили, на народа. Но тук не може да се пренебрегне и отражението на социалното неравенство в обществата като влияещо повече или по-малко върху отношението на личността към културата и условията за приобщаване към нея.
Всички тези процеси носят културно- съзидателен смисъл. Във всяко историческо време културата се намира в многообразни връзки и зависимости както от социално-икономическата структура на обществото, така и от индивидуалното развитие на неговите членове. Нейни детерминанти се явяват не една, а много страни от цялостния социален организъм.
Сходни статии:
- Култура, човешка дейност и труд Човешка дейност. Дейност и труд са между най-често употребяваните понятия в живота днес. Тук се спираме на тях от гледна точка на теорията на културата. Затова и с човешка дейност означаваме присъщото единствено на човека активно отношение към обкръжаващия ни...
- Натурализмът в социологията на 19 и началото на 20 век В този период се развиват няколко школи, които сега се възраждат. Фундаменталната база на тези натуралистични школи е еволюционализма. Духовно познавателния климат от 2та половина на 19в се определя от естествената еволюция в науките за природата. Влечение от успехите на...
- Методи на социална работа Основните методи в социалната работа са интервю, наблюдени и анкета. Интервюто е мотод в консултативната психология – то участва в терапевтичния и диагностичния процес. Участието може да е самостоятелно или придружено от различни психотерапевтични и психодиагностични техники. Интервюто се използва...
- Колегите и работната среда Всеки един от нас прекарва половината от живота си в работа и общуването с хората в работата. В работното ежедневие тези хора ги наричаме колеги. Понякога те се превръщат в наши приятели, понякога в наши врагове. Постъпвайки на работа за...
