Всеки един от нас прекарва половината от живота си в работа и общуването с хората в работата. В работното ежедневие тези хора ги наричаме колеги. Понякога те се превръщат в наши приятели, понякога в наши врагове.
Постъпвайки на работа за първи път обикновено всеки един от нас се стреми да се хареса на останалите хора, като влага всичко отсебе си. От промяната във външния вид, до корекция в поведението и някой черти в характера. Всичко това продължава до нашата адаптация на така нареченото работно място (офис, цех и други). След първата седмица на общуване и лицемерничене от наша страна с прикритото си истинско поведение започваме да търсим себеподобни колеги на работното място с които споделяме еднакви интереси в общуването. По този начин във всеки едни от нас се оформят важните характеристики и качества на добрия колега.
За мен лично като колега са важни два асепкта от тези харкетристики:
- колегата с личните му качества;
- колегата с професионалните му качества.
Една от най-важните харктеристики според мен за това да получиш квалификацията добър колега е отзивчивостта. Лично за мен когато за първи път постъпвах на работа беше много важно колегите да ме въведат в същността на работата. За мое щастие се намери един отзивчив колега, който за разлика от другите, които седяха отстрани и наблюдаваха моята неопитност, той се спусна в дълги и обширни обяснения за работата. Благодарение на неговата отзивчивост днес аз прескочих бариерата на изпитателния срок на трудовия си договор и продължавам с пълни усилия напред.
Друга важна характеристика на добрия колега е неговата лоялност към фирмата и дейността която върши с останалите си колеги. Благодарение на лоялността на колегата до мен аз днес успявам да ръководя успешно маркетинговите проучвания на фирмата. Винаги мога да разчитам на това, че колегата не ме е подвел в данните които ми предоставя. В проведен с него искрен разговор той ми сподели, че ако не си лоялен към хората и фирмата с която работиш, не можеш да разчиташ на това, че утре ще имаш пари за оцеляване.
Вторият, особено важен фактор, който обуславя важните харктеристики и черти на колегата до мен, са личностните особености. В крайна сметка, независимо от това какви ценности налага обществото или конкретната организация, в един екип винаги има хора, които се смятат за всеобщи любимци, както и такива, с които се работи трудно. Това обаче не означава, че личностите, които трудно се интегрират в групата, няма да бъдат ефективни в работата си.
И все пак по-отчуждени ли сме на работното си място сега? Едни ще отговорят положително, други дори не си представят, че нещата биха могли да бъдат различни, трети не виждат смисъл от промяна. Няма значение дали ще хвърлим вината върху прехода и промените, които той предизвика както в междуличностните, така и в трудовите отношения, или върху конкуренцията, стреса, количеството работа. По-важното е, че всички тези предпоставки създават нов тип социално поведение, както и нови (или по принуда променящи се) потребности от общуване на градския човек и в частност на съвременния служител. Според специалистите обаче.
Комуникативните умения, като част от моята характеристика за добрия колега не са маргинален въпрос – те могат да окажат влияние както на психическото ни здраве, така и на професионалното ни развитие. “Изолацията, независимо дали желана или наложена, влияе отрицателно върху мотивацията за работа, голямата психологическа дистанция в общуването създава усещане за несигурност, разрушава доверието и поражда мнителност. Отчуждението е предпоставка за лоша комуникация в организацията. В своя краен вариант липсата на социална подкрепа и възприемането на работната среда като враждебна може да има много сериозни последици за здравето на човека – различни физиологични заболявания в резултат на преживения стрес, психически разстройства, депресия, повишен риск от самоубийство и др.”
Общуването е важна черта, която трябва да притежава колегата до нас. В него се пораждат ползотворните идеи, които са само и единствено на фирмата. От добрия професионалист все по-често се изисква да бъде и добър психолог и да може успешно да се справя с конфликтните ситуации, да преценява колегите си и да е способен да се адаптира към тях. По тази причина една от основните задачи при подбора на служители е да се отсяват кандидати, които да могат да се интегрират във фирмата. Все по-често именно комуникативните умения, способностите за работа в екип могат да наклонят везните при равни други условия. Без значение дали става дума за назначение или за повишение.
Физическата привлекателност в колегите е тази, която печели нашата симпатия към тях и околните. Първите дни, когато постъпих на работа във фирмата разбрах едно, че колегите са по-склонни да приемат, да се доверят и да търсят контакт с физически привлекателните. Успокоителното в случая е, че с напредване на познанството тежестта на този фактор може да намалее и дори напълно да изчезне. Физическата привлекателност включва не просто чертите на лицето и пропорциите на тялото. Тя е съвкупност от множество детайли като стил на обличане, прическа, избор на аксесоари и т.н. Това са своеобразни знаци, които ни представят пред другите и им помагат да си изградят предварителна представа за нас. В този смисъл вниманието към тези дребни наглед подробности може да се окаже решаващо за първоначалния прием, който ще получим. От друга страна, не трябва да забравяме, че много често организациите налагат забрани или задължения към външния вид.
В този смисъл една от предпоставките да бъдем приемани от колегите (а и от клиентите) си е да се съобразим с техните очаквания за нашата външност и поведение. По-нататък сред качествата, които ще ни представят в благоприятна светлина пред колегите, психолозите нареждат последователното и предвидимо поведение. То създава усещане за сигурност и улеснява изграждането на трайни междуличностни отношения. Не по-маловажно е умението да изслушваме, което е важна предпоставка за изграждане на по-близки отношения между колегите. Сходството в чувството за хумор със сигурност ще ни спечели симпатии. И накрая, ако убедите колегите си, че имате много общи неща с тях, много вероятно е те да ви приемат по-бързо и с по-голямо доверие, да пожелаят да имат по-близки отношения с вас, да си спечелите популярност. В такъв случай отчуждението на работното място няма да е тема, която ще ни засяга пряко.
Близките отношения с колеги са сравнително рядко явление. В анонимна анкета, която проведох на работно място във връзка с маркетингово проучване, разбрах, че на работното ми място освен колеги съм спечелила освен колеги и приятели. . Въпреки че се чувстват по-скоро добре на работното място (64% оценяват атмосферата като приятна), нямат проблеми с общуването, независимо от пола (74%), и не използват учтивата форма дори когато говорят с началника (67%), не може да се каже, че в офиса съществуват условия за смесване на личния с професионалния живот. Отказът от официалности в общуването не означава, че хората лесно завързват приятелства на работното място. Срещите с колеги извън офиса на чашка или за спорт са рядко събитие за две трети от запитаните. Една четвърт пък категорично отхвърлят подобна възможност. Четиринадесет процента никога не биха обсъждали лични теми с колеги, един на всеки пет прави това, но само с подбрани хора.
Прави впечатление, че приятелските отношения не се възприемат като предпоставка и условие за ефективност на екипа. Въпреки че не споделят помежду си подробности от личния си живот и не ходят с колеги на тенис или на футболен мач, 67% оценяват колектива, в който работят, по-скоро като солидарен. Пак толкова виждат в най-близкия си колега преди всичко партньор. В конкуренция с колегите си влизат 30% от участвалите в анкетата, докато 19% намират, че работят сред егоисти. Резултатите от анкетата показват известна липса на прозрачност във фирмата – осем души от всеки десет знаят съвсем бегло и повърхностно с какво се занимават колегите им. Служебните съвещания са ежедневие едва за 4% от отговорилите. Повечето обсъждат текущите задачи веднъж седмично (40%) или веднъж месечно (28%). А 27% организират служебни съвещания още по-рядко. Повече от половината от участвалите в анкетата смятат, че ключът към добрите колегиални отношения е откровеността, докато лицемерието и мнителността могат да отровят атмосферата в офиса.
Ето това са най-важните характеристики на добрия колега до мен. Всички тези черти като: добродетелност, отзивчивост, комуникативност, приятелство успях да срещна в колегата до мен. Благодарение на него и другите в офиса днес нашата фирма успява да върви напред с продажбите и да оцелява на пазара. Благодарение на положителните качества на колегите днес успяваме освен да запазим работните си места в кризата, но и да се чувстваме свободни и щастливи на работно си място.
Сходни статии:
- Методи на социална работа Основните методи в социалната работа са интервю, наблюдени и анкета. Интервюто е мотод в консултативната психология – то участва в терапевтичния и диагностичния процес. Участието може да е самостоятелно или придружено от различни психотерапевтични и психодиагностични техники. Интервюто се използва...
- Фактори на обкръжаващата среда – неконтролирани и контролирани от маркетинга Законите и регулиращите мерки са другата група фактори, които оказват влияние върху маркетинговата дейност на предприятията, доколкото чрез закони се регулират някои въпроси на ценообразуването, рекламирането, дистрибуцията, производството и гаранционната политика. Най-общо може да се каже, че законите се отнасят...
