Интернет информационно списание

Съотношение на производствените фактори и международна търговия. Теорията на Хекшер-Олин

Нов и оригинален в сравнение с класическия подход анализ на международната търговия е предложен от двама шведски учени: Ели Хекшер в статията „Влияние на външната търговия върху разпределението на доходите” (1919) и Бертил Олин в книгата „Междурегионална и международна търговия” (1935). Хекшер и Олин работят независимо един от друг, но стигат до доста близки научни резултати.

Подходът Хекшер-Олин

Подходът на Хекшер и Олин се състои в това, че те обясняват различията в сравнителните предимства (а следователно и в сравнителните разходи, и в относителните цени) с разликите в обезпечеността на страните с производствени фактори и различието в пропорциите на факторите, необходими за производството на различните стоки. Очевидно различните стоки изискват различно съотношение производствени фактори – земя, труд и капитал. В същото време страните са неравномерно надарени с тези фактори. И така, едни страни са богати на земя и минерални ресурси, други – на работна сила, трети – на капитал. Това означава, че относителните цени на тези производствени фактори ще са различни в различните страни. Вследствие на различията във факторните цени ще бъдат различни и разходите за производство на една и съща стока в различни страни. Страната ще притежава сравнително предимство в производството на стоки, изискващи относително голямо количество от този производствен фактор, който тя притежава в изобилие. Например страните, където е в изобилие трудът, имат сравнително предимство в производството на трудоинтензивни стоки, а страните, където е в изобилие капиталът, имат сравнително предимство в производството на капиталоинтензивни стоки.
Допускания (ограничения) на теорията на Хекшер-Олин
Моделът Х-О, както и всеки друг теоретичен модел на международната търговия, се основава на редица допускания.
1. Търговията е ограничена до размяна на две стоки – стока Х и стока У – между две страни – страна А и страна В – като при производството на стоките страните използват само два производствени фактора – труд и капитал, т.е. анализира се модел на търговия 2х2х2.
2. И двете стоки са хомогенни, т.е. различните производители произвеждат еднакви стоки, не съществува диференциация на стоките.
3. И двете страни използват едни и същи технологии за производство, което означава, че страните имат равен достъп до технологии, и всяка нова технологии, излизаща на пазара, незабавно се разпространява на международно равнище.
4. Вкусовете и предпочитанията на потребителите в двете страни са еднакви. Това означава, че потребителите в търгуващите страни харчат еднаква част от дохода си за покупка на стоки Х и У.
5. Една от стоките, например стока Х, е трудоинтензивна, а другата – стока У – капиталоинтензивна във всяка от страните.
6. Всяка страна има една и съща производствена функция за всяка от стоките. Това означава, че пропорциите на различните производствени фактори, които са нужни за производството на дадената стока, са еднакви в двете страни.
7. И двете стоки се произвеждат при постоянна възвръщаемост от мащаба.
8. Всички производствени фактори (с изключение на земята) са абсолютно мобилни вътре в страната, но абсолютно немобилни между страните. Това означава, че трудът и капиталът бързо и без ограничение се преместват вътре в страната от региони и отрасли с ниски доходи към региони и отрасли с високи доходи дотогава, докато факторните доходи не се изравнят на вътрешния пазар.
9. Съвършена конкуренция е характерна както за пазарите на стоки, така и за пазарите на производствени фактори. Това означава, че производители, потребители, търговци и потребители на стока Х и У в двете страни не са в състояние да въздействат върху цените на тези стоки.
10. Отсъстват транспортни разходи, а така също мита и други ограничения на търговията между страните.
11. Всички ресурси се използват напълно. Това означава, че не съществуват фактори, които не са включени в производството и в двете страни.
12. Международната търговия между двете нации е балансирана. Това означава, че стойността на износа на едната страна е равна на стойността на вноса на другата страна.
Естествено не всички допускания отразяват реалността на международната търговия. Това не е основание обаче да отхвърлим теорията. Всяка теория трябва да се основава на опростяване, затова и не винаги съответства на практиката. Важното тук е доколко прогнозите или изводите на теорията се оказват верни, когато се подложат на емпирична проверка. Това е решаващ аргумент в полза на състоятелността на теорията.
Основните разлики на допусканията на модела Х-О са в това, че използваме модел 2х2х2, което означава включване в модела на още един производствен фактор – капитала, както и въвеждането на понятията капиталоинтензивност (капиталоемкост) и трудоинтензивност (трудоемкост). (Факторна интензивност на стоката означава, че тя може да бъде капиталоинтензивна – капиталоемка или трудоинтензивна – трудоемка.)
Факторна интензивност
В модел, в който присъстват две стоки – Х и У, и два производствени фактора – труд и капитал, твърдим, че стоката У е капиталоемка, ако съотношението капитал/труд (или коефициентът на капиталоемкост) за производството на стоката У е по-високо от съотношението капитал/труд за производството на стока Х: Ky/Ly > Kx/Lx.
Например, ако в страна А за производството на стока У се използват 3 единици капитал – 3K и три единици труд – 3L, то коефициентът на капиталоемкост на стоката У ще бъде равен на K/L = 3/3 = 1. А ако 3 единици капитал – 3K и 6 единици труд – 6L се използват за производството на стока Х, то коефициентът на капиталоемкост е K/L = 3/6 = ½. Това означава, че в страна А стоката У е капиталоемка, а стоката  Х е трудоемка.
Аналогично ако в страна В  за производството на стока У се използват 6 единици капитал – 6K и 3 единици труд – 3L , то коефициентът на капиталоемкост е равен на K/L = 6/3 = 2. A ако 3 единици капитал – 3K и 3 единици труд – 3L  се използват за производство на стока Х, то коефициентът на капиталоемкост е равен на K/L = 3/3 = 1. Това означава, че в страна В стоката У е капиталоемка, а стоката Х трудоемка.

Ако на абцисната ос поставим труда, а по ординатната ос – капитала, то лъчите, излизащи от началото на координатната система ще съответстват на съотношението на разходите на капитал и труд при производството на дадена стока, а наклонът на тези линии представлява коефициентът на капиталоемкост в производството на стоката. Следователно линия под ъгъл 45 градуса съответства на единична капиталоемкост, т.е. К/L  = 1. Това означава, че при увеличение на производството трябва да се увеличава в еднаква степен както разходът на труд, така и разходът на капитал.
При определяне на факторната интензивност но стоката (трудоемкостта или капиталоемкостта) се взема предвид не абсолютното количество на труда и капитала, използвано за производството на една или друга стока, а относителното съотношение между тях, т.е. количеството капитал на 1 единица труд или количеството труд на 1 единица капитал. Именно затова съотношението капитал/труд се нарича коефициент на капиталоемкост, а съотношението труд/капитал – коефициент на трудоемкост.
От графиката се вижда, че стоката Х е трудоемка, а стоката У – капиталоемка и в двете страни. Страна В използва по-капиталоемка технология за производството и на двете стоки, тъй като коефициентът на капиталоемкостта на стоката там е по-висок, отколкото в страна А. Защо? Отговорът може да изглежда така: защото капиталът в страна В е относително по-евтин, отколкото в страна А и производителите го използват относително повече, отколкото труда, за да намалят разходите за производство. Но защо капиталът е относително по-евтин в страна В? Един от възможните отговори е, че страната е по-надарена (или обезпечена) с едни производствени фактори, отколкото с други, т.е. едни производствени фактори са в излишък, а други – в дефицит.                   Факторна наситеност (изобилност): относителна обезпеченост на страната с производствени фактори.
Надареността или обезпечеността на страната с производствени фактори може да се определи по различни начини: чрез относителните физически обеми на производствените фактори, които страната притежава, или чрез относителните цени на тези фактори. Страната може да бъде капиталонаситена или трудонаситена – да притежава изобилие на капитал или труд. Ако една страна е капиталонаситена, това означава, че капиталът като производствен фактор е в относителен излишък, а трудът – в относителен дефицит. Ако една страна е трудонаситена, то трудът е в относителен излишък, а капиталът – в относителен дефицит.
Първо определение за факторна наситеност (изобилност):
Страна В е капиталонаситена в сравнение със страна А, а страна А е трудонаситена, ако съотношението на общия обем на капитала, който страната притежава, към общия обем на труда в страна В е по-високо, отколкото в страна А, т.е. ТК/ТL на страна В > TK/TL на страна А. Това означава, че страна В притежава относително повече капитал на единица труд, отколкото страна А, а страна А – относително повече труд на единица капитал. Нека отбележим, че в абсолютна стойност страна А може да притежава повече капитал.
Второ определение за факторна наситеност (изобилност):
Страна В е капиталонаситена в сравнение със страна А, ако съотношението между цената на капитала към цената на труда е по-ниско в страна В, отколкото в страна А: Pk/Pl за страна В < Pk/Pl за страна А. Страна А е трудонаситена, тъй като отношението на цената на труда към цената на капитала е по-ниско, отколкото в страна В: Pl/Pk за страна А < Pl/Pk за страна В. Това означава, че капиталът е относително евтин в страна В, а трудът е относително евтин в страна А. Цената на капитала е лихвеният процент, а цената на труда – работната заплата. Затова можем да запишем, че Pk/Pl = r/w. Отново трябва да подчертаем, че е важно съотношението между цените, а не абсолютните им стойности в страните.
Взаимовръзка на двете определения за факторна наситеност/изобилност
Ако TK/TL за страна В > TK/TL за страна А, то Pk/Pl за страна В < Pk/Pl за страна А.
Следва да се ориентираме чрез съотношението на цените на производствените фактори.

Теорема Хекшер-Олин

Факторна наситеност и факторна интензивност

Теоремата Х-О е построена върху термините факторна интензивност и факторна наситеност. Наситеността се отнася до обезпечаването, надареността на страната с производствени фактори, докато интензивността се отнася за използването на производствени фактори в процеса на производство на стоката.
Формулировка на теоремата Хекшер-Олин
Една страна ще изнася стоката, за чието производство е нужно интензивно използване на относително изобилния и евтин за тази страна производствен фактор, и ще внася стока, за чието производство е нужно интензивно използване на относително дефицитния и скъп за тази страна производствен фактор.
Според теоремата Х-О разликата в относителната обезпеченост (надареност, изобилност) на страната с производствени фактори е основната причина за международната търговия.
Причинно-следствени връзки в теоремата Х-О:

• Разлика в обезпечеността на страната с производствени фактори →
• Разлика в относителните цени на производствените фактори →
• Разлика в относителните цени на произведените стоки →
• Наличие на сравнително предимство: предпоставка за търговия →
• Специализация в производство на стоката на сравнителното предимство: търговия →
• Изгода от търговията: ръст на потреблението в двете страни →

Резултат от търговията: изравняване на относителните цени на стоките

С теоремата Х-О са свързани няколко много важни изводи, до които стигаме само в случай, че строго са изпълнени допусканията на модела. Всички тези изводи са свързани с влиянието на международната търговия върху разпределението на доходите вътре в търгуващите страни. Затова следва да разгледаме теоремата Х-О-Самуелсън за изравняване цените на производствените фактори, теоремата Столпер-Самуелсън за влиянието на променените цени на стоките върху доходите от производствените фактори и теоремата на Рибчински за влиянието на предлагането на производствени фактори върху доходите от производството. Тези теореми разширяват първоначалния модел Хекшер-Олин.

Международна търговия и изравняване на факторните цени. Теорема Хекшер-Олин-Самуелсън

Теоремата за изравняване цените на производствените фактори е логическо следствие от теоремата Х-О. Тя е доказана от американския икономист Пол Самуелсън, затова се нарича теорема Х-О-С.
Формулировка на теоремата Х-О-С
Както знаем от теоремата Х-О-С, международната търговия увеличава възможностите за потребление в страната, равнището на благосъстояние, а също така води до изравняване на относителните цени на търгуваните стоки. Оттук възниква въпросът: възможно ли е изравняването на относителните цени на стоките да оказва обратно въздействие върху цените на производствените фактори, които се използват от търгуващите страни за производството на стоките? В стои статии от 1948 и 1949 година Пол Самуелсън дава положителен отговор на този въпрос. Формулираната от него теорема звучи така:
Международната търговия със стоки води до изравняване на абсолютните и относителни цени на хомогенните производствени фактори в търгуващите страни.
Хомогенност или еднородност на капитала означава, че капиталът е с еднаква ефективност и степен на риск; под хомогенност на труда се разбира труд, за който са характерни еднаква подготовка, образование, обучение и производителност.

Трудонаситена страна А    Капиталонаситена страна В
Относително ниска цена на труда    Относително ниска цена на капитала
Относително по-ниска цена на трудоемката стока Х    Относително по-ниска цена на капиталоемката стока У
Трудонаситената страна А започва специализация в производството на трудоемката стока Х и намалява производството на стока У
Капиталонаситената страна В започва специализация в производството на капиталоемката стока У и намалява производството на стока Х.

Нараства относителното търсене на труд, което води до нарастване на цената на труда; едновременно с това се намалява търсенето на капитал, което води до намаляване цената на капитала.    Нараства относителното търсене на капитал, което води до нарастване на цената на капитала; едновременно с това се намалява търсенето на труд, което води до намаляване цената на труда.
В резултат от международната търговия се изравняват относителните цени на производствените фактори, т.е. съотношението w/r се изравнява в страните А и В.

Причинно-следствени връзки в теоремата Х-О-С

Международната търговия като заместител на международното движение на производствени фактори
Международната мобилност на производствени фактори води до изравняване на цените на производствените фактори.
В съответствие с теорията Х-О, и в частност с теоремата Х-О-С, факторните цени също се изравняват, но не вследствие на мобилността на производствените ресурси, а в резултат на международната търговия със стоки. За първи път този факт е забелязан от Робърт Мъндел (1958), който му дава следното обяснение:
Международната търговия оказва точно такова въздействие върху факторните цени, каквото и реалното преместване на производствените фактори между отделните страни и  в този смисъл се проявява като заместител на международната мобилност на производствените фактори.
Движението на стоки може да замести международното движение на производствени фактори, тъй като готовите стоки съдържат в себе си факторите, макар и в различна степен. Международното движение на производствени фактори е изключително важно от гледна точка на разпределението на доходите от факторите. От теоремата Х-О-С следва, че пълното изравняване на цените на производствените фактори между търгуващите страни с различна надареност се случва само в случая, когато са изпълнени всички допускания в модела Х-О.
Изравняване на абсолютните цени на производствените фактори
До сега разглеждахме изравняването в резултат на международната търговия на относителните цени на производствените фактори. Но как стои въпросът с абсолютните цени на производствените фактори? В статия от 1949 година Пол Самуелсън показва, че изравняването се разпростира и върху абсолютните цени на факторите. Изравняването на абсолютните цени на производствените фактори означава една и съща норма на печалбата от капитала и една и съща почасова работна заплата в търгуващите страни. (В реалността не са изпълнени основните допускания на теорията Х-О, на първо място допускането за неограничена свободна търговия, за идентичност на използваните технологии, хомогенност на капитала и труда.)

Влияние на цените на стоките върху факторните цени – теорема Столпер-Самуелсън

В резултат на търговията във всяка страна се променят цените на производствените фактори: нараства цената на изобилните и евтини ресурси и пада цената на редките и скъпи ресурси, което води до изравняване на цените на производствените фактори между страните. Сега е нужно да обясним мащаба на промяната, която произтича вследствие на промяната в цените на стоките, произведени с използването на тези ресурси. Тази връзка е била за първи път демонстрирана от Волфганг Столпер и Пол Самуелсън в тяхна съвместна статия от 1941 година. Откритата от тях зависимост се смята за една от най-важните в теорията на международната търговия и по името на авторите се нарича теорема Столпер-Самуелсън. Тази теорема подчертава взаимовръзката между цените на произвежданите стоки и факторните цени вътре във всяка от търгуващите страни, докато теоремата Х-О-С разглежда взаимовръзката между относителните цени на производствените фактори между търгуващите страни.

Формулировка на теоремата Столпер-Самуелсън

Промяната в цената на стоката променя цената на интензивно използвания за производството й производствен фактор в същата посока и повече от пропорционално. Или увеличението на относителната цена на стоката увеличава реалната цена на производствения фактор, интензивно използван в производството на тази стока и намалява реалната цена на другия производствен фактор. Ударението се поставя на факта, че факторните цени се изменят пропорционално и в по-голяма пропорция от цените на стоките.
Ако търсенето на трудоемки стоки в страна А се увеличи, това ще доведе до нарастване на цената на стока Х и относително увеличение на търсенето на труд, т.е. на този производствен фактор, който се използва интензивно в производството на стока Х. Това ще доведе до нарастване на цената на труда по отношение цената на капитала. Този ефект се засилва от вноса на капиталоемки стоки, като намалява търсенето на капитал за производството им вътре в страната и следователно цената на капитала намалява.
В страна В търговията увеличава търсенето на стока У и води до нарастване на търсенето на капитал, който интензивно се използва за производството на стока У, както и до нарастване на неговата цена. Цената на капитала в страна В расте, докато цената на труда намалява.
Тъй като сме допуснали, че трудът и капиталът са в състояние на пълна заетост до и след началото на търговията, реалният доход от труда и реалният доход на собственика на капитал се променят в същото направление, в което се променят и цените на стоките. Следователно търговията води до нарастване на реалните доходи от труд и намаляване на реалните доходи от капитал в страна А и нарастване на реалните доходи от капитал и намаление на реалните доходи от труд в страна В. Това е изводът от теоремата Столпер-Самуелсън.

Теорема на Рибчински: Влияние на предлагането на производствени фактори върху обема на произведените стоки

Автор на тази теорема е английският икономист от полски произход Т. Рибчински, който в статия от 1955 година показва как екзогенно (външно) увеличение на предлагането на един производствен фактор влияе върху производството на стоки, за които този фактор се използва интензивно, а също и върху производството на стоки, за които факторът не се използва интензивно.

Формулировка на теоремата на Рибчински
В допълнение на допусканията на теорията Х-О тук се прибавя още едно допускане: за стабилност на цените в периода на промяната в предлагането на съответния производствен фактор.
В условия на неизменни цени ръст в предлагането на един от производствените фактори води до увеличение на производството на тази стока, за която този фактор се използва интензивно и до намаление на производството на стоката, за която другият фактор се използва интензивно.
От това следва, че ръст в предлагането на един производствен фактор може да доведе до спад в производството на една от стоките – тази, за която не се използва интензивно този фактор. Ако вследствие на демографски причини в страната бъде увеличено предлагането на труд, то в съответствие с теоремата на Рибчински производството в трудоинтензивните отрасли ще нарасне, а в капиталоинтензивните ще намалее.
Логиката на разсъждение при обяснение на теоремата на Рибчински е следната:
За да се запази цената на стоките постоянна, трябва да не се променят и цените на производствените фактори. Цените на производствените фактори могат да останат неизменни само в случая, когато съотношението на факторите, използвани в двата отрасъла, остане постоянно, т.е. съотношението труд/капитал или капитал/труд трябва да остане постоянно. Ръст на единия производствен фактор, в нашия случай труда, може да има само при увеличение на производството в трудоинтонзивните отрасли и намаление на производството в капиталоинтензивните отрасли, за да се освободи фиксираният фактор – капитала, за да може да се използва заедно с нарастващия фактор в разширяващите се отрасли. Следователно съществува права връзка между ръста на производствения фактор в един отрасъл и спада на производството в друг отрасъл.
Промяната в предлагането на производствения фактор води до непропорционално изменение на обема произведени стоки – производството расте с по-бързи темпове.
Теорема на Рибчински и международна търговия – възможност за деиндустриализация
Ръстът на предлагането на един от производствените фактори би довел до разширяване на производството в определени отрасли и до ръст на износа, ако тези стоки се търсят на световния пазар. Едновременно с това следва спад в производството в други отрасли, за които съответният фактор не е изобилен. Нараства потребността от внос на стоки, чието производство е намаляло. В отделни случаи такъв спад в производството може да се отрази негативно, т.е. отрицателният ефект да превишава положителните резултати от разширението на производството и износа.
С такъв проблем се сблъсква за първи път Холандия вследствие разработването на находище на природен газ в Северно море: с нарастването на добивите на газ промишленото производство и промишленият износ на страната постепенно спадат, тъй като добиващият сектор, в пълно съответствие с теоремата на Рибчински, изтегля ресурси от обработващия промишлен сектор, водейки до спад в производството на промишлена продукция. Тази ситуация получава в икономическата литература названието „холандска болест” или „деиндустриализация”. В различно време от „холандска болест” в една или друга степен страдат Великобритания, Норвегия, Австралия, Мексико и други страни, където интензивно се разработват нови находища на природни ресурси.
Неутрализирането на негативния ефект от ръста на добиващите отрасли може да се постигне чрез въвеждане на данък върху добива на природни ресурси или използването на получените доходи за стимулиране на промишленото производство под формата на пряко субсидиране. Интересно е да се отбележи следният факт: развитието на търговията в условия на отсъствие на правителствена намеса може да доведе до нуждата от сериозна корекция в развитието на отраслите и действието на свободните пазарни сили, в този случай – поощряване развитието на обработващата промишленост за сметка на добиващата.

Емпирична проверка на теорията Хекшер-Олин

Една от първите проверки на теорията е проведена през 1954 година от американския икономист от руски произход Василий Леонтиев. Резултатите от тази проверка противоречат на основните изводи на теорията Х-О, в съответствие с които страната трябва да изнася стоки, за чието производство интензивно използва изобилния за нея производствен фактор. Резултатите получават в икономическата литература названието „парадокс на Леонтиев”.
Парадокс на Леонтиев
Нобеловият лауреат от 1973 година Василий Леонтиев получава наградата за анализа на взоимозависимостите вътре в икономиката, и най-вече за производствения сектор, като използва метода “input-output” – „разходи-производство”. Именно този метод е в основата на емпиричната проверка на теорията Х-О.
Използвайки данни за разходите и производството на САЩ за 1947 година, Леонтиев тества хипотезата, че САЩ, притежавайки сравнително предимство в производството на капиталоемки стоки, би следвало да изнасят тези стоки, а да внасят трудоемки стоки.
Фактически Леонтиев сравнил съотношението капитал/труд, необходимо за производството на една единица американски износ със същото съотношение за американския внос (чрез заместване на вноса).
Резултатите на Леонтиев показали, че американският внос е по-капиталоемък (с 30%) в сравнение с американският износ, което влизало в пълно противоречие с изводите на теорията Х-О. Парадоксът на Леонтиев (както били наречени резултатите от емпиричната проверка) свидетелствал за това, че теорията Х-О неадекватно обяснява структурата и причините за международната търговия.
Обяснение на парадокса на Леонтиев
Първото обяснение било предложено от самия Леонтиев през 1956 година. Той предполага, че 1947 година не е представителна, тъй като структурата на търговията на САЩ все още е повлияна от последствията на Втората световна война. Опитите обаче да се проведат тестове с данни от други години водят до аналогични изводи, което опровергава това обяснение.
Второто обяснение обръща внимание на проблема за използваното в теста заместване на вноса, а не самият внос. Ако стоките, внасяни в САЩ, са били произведени в други страни по различни методи, то факторната им интензивност би се отличавала от тази на американските стоки. Това води до несъстоятелност на резултатите от изследването. Напълно е вероятно (особено имайки предвид недостигът на труд в САЩ), стоките, произведени по трудоемки методи в чужбина, да се произвеждат по капиталоемки методи в САЩ. Това означава, че една и съща стока може да бъде трудоемка в страна с изобилие на труд и капиталоемка в страна с изобилие на капитал.
Третото обяснение е свързано с допускането в теорията Х-О за идентичност на потребителските предпочитания. Вследствие на по-високите си доходи американците предпочитат да купуват по-капиталоемки стоки, тъй като ги смятат за по-качествени. Ако американското търсене е насочено към капиталоемки стоки, то относителните цени на тези стоки могат да бъдат по-високи в САЩ, отколкото в други страни, независимо от това, че САЩ са надарени с капитал. В този случай САЩ биха могли да се вносители на капиталоемки стоки.
Четвъртото обяснение (именно това предпочита Леонтиев) се състои в това, че американският труд е по-квалифициран от труда в други страни. По мнението на Леонтиев може да се твърди, че производителността в САЩ е три пъти по-висока от тази в другите страни. В този случай трудът не може да се смята за относително рядък производствен фактор и това, че американският износ се оказва по-трудоемък едва ли е парадокс. Основният проблем се крие в следния въпрос: защо единствено американският труд е по-високо производителен? Има всички основания да се мисли, че американският капитал е също толкова производителен, колкото и капиталът в други страни. Ако това е така, то съотношението капитал/труд няма да се промени.
Петото обяснение се основава на това, че Леонтиев не прави разлика между човешки и физически капитал. Човешкият капитал се състои в уменията и образованието на работната сила. Следователно може да се твърди, че американският износ е по-капиталоемък. В своя по-късна разработка Леонтиев сам намира, че средното равнище на квалификация на работната сила в САЩ е по-високо в производството за износ, отколкото в импортозаместващия сектор. През 1965 година Кенън стига до заключението, че ако включим човешкия капитал, то парадоксът на Леонтиев изчезва. През 1971 година Болдуин използва друг метод за оценка на човешкия капитал, при който парадоксът на Леонтиев отслабва, но не изчезва. Човешкият и физическият капитал не са съвършени заместители, поради което е по-разумно човешкият капитал да се разглежда като отделен производствен фактор.
Шестото обяснение е свързано с природните ресурси, които не се включват като производствен фактор в модела, предложен от Леонтиев, тъй като тестваният модел Х-О се основава само на два производствени фактора. Но вследствие на бързата индустриализация на САЩ в страната се чувства недостиг на природни ресурси, поради което те представляват голяма част от вноса. Съществува вероятност природните ресурси, а не само трудовите, да са относително дефицитен производствен фактор в САЩ. Следователно, САЩ стават износител както на капиталоемки, така и на трудоемки стоки, срещу които внасят природни ресурси. По-късни разработки потвърждават, че американският внос е по-ресурсоемък от износа.
И накрая, според седмото обяснение, търговските ограничения могат да изкривят американската търговия, особено в случая, когато вносните мита на трудоемкия внос са високи. Това би обяснило защо делът на тези стоки в американския внос е малък. Най-силно защитените отрасли в САЩ са били трудоемките.
До какви изводи води емпиричната проверка на теорията Хекшер-Олин?
Какви изводи можем да направим от емпиричната проверка на теорията Х-О?
Като цяло икономистите не подлагат на съмнение това, че в най-простата си форма теорията Х-О не дава удовлетворително обяснение на структурата на международната търговия. В най-добрия случай тя може да бъде полезна за анализ на търговията между развити и развиващи се страни. Но даже и тогава резултатите от емпиричната проверка не потвърждават винаги прогнозите на теорията Х-О. Най-вече теорията не може да обясни търговията между страни с еднакъв набор производствени фактори, намиращи се на сходно равнище на развитие (например търговията между страните в Западна Европа). А именно търговията с промишлени стоки между индустирално развитите страни нараства с най-бързи темпове през последния половин век, като представлява около 70% от общия обем на световната търговия.
Възможно е най-важният резултат от дискусията около проверката на теорията да се окаже въвеждането на нови понятия, които отразяват фактите от реалния икономически живот. На първо място разграничаването между човешки и физически капитал, както и излизането наяве на несъстоятелността на неокласическия подход към международната търговия в неговия чист вид. Появяват се съвършено нови теории, които се стремят да обяснят структурата и причините за международната търговия от съвършено различни позиции. Това са така наречените „алтернативни теории” за международната търговия – алтернатива на неокласическия подход.

Стандартен неокласически модел на международната търговия.

Граница на производствените възможности при нарастващи пределни алтернативни разходи
Понятието алтернативни разходи вече беше споменато при изясняването на теорията  на сравнителното предимство. Докато тогава разглеждахме граница на производствените възможности при постоянни алтернативни разходи, сега ще разгледаме граница на производствените възможности при нарастващи алтернативни разходи. Г. Хаберлер в книгата си „Теория на международната търговия и използването й в търговската политика” (1936) показва, че алтернативните разходи не са постоянна величина, както е било прието да се смята в класическите рикардиански модели.
Основната причина за съществуването на нарастващи алтернативни разходи е в това, че за производството на различни стоки се използват производствени фактори в различни пропорции. Ресурсите не могат автоматично, без загуби да се преместват от един в друг отрасъл. Точно обратното, разширяването на производството на една стока, например стока Х води до все по-голямо намаляване на производството на друга стока, стока У. В това се състои и смисълът на нарастващите алтернативни разходи, в дадения случай алтернативните разходи за производство на стока Х.
Форма на кривата на производствените възможности при нарастващи алтернативни разходи
Нарастващите алтернативни разходи в сравнение с постоянните съответстват на друга форма на границата на производствените възможности на страната. От права линия границата се превръща в крива, изпъкнала към началото на координатната система.
!Графика!
При движение надолу по границата на производствените възможности разходът за производство на една допълнителна единица от стока Х, измерен чрез количеството от стока У, от което трябва да се откажем, нараства. Това означава, че нарастват алтернативните разходи за производство на една допълнителна единица от стока Х.
Пределна норма на трансформация – MRT
Премествайки се от една точка от границата на производствените възможности към друга, страната прехвърля ресурси от производството на стока У към производството на стока Х. Затова и кривата често бива наричана крива на трансформацията. Нормата, в съответствие с която една стока се „трансформира” в друга, се нарича пределна норма на трансформация – MRT (marginal rate of transformation). Можем да я измерим като количеството единици от стока У, които не произвеждаме – жертваме, за да произведем една допълнителна единица от стока Х – движение надолу по кривата. Във всяка точка от кривата MRT ще се равнява на ъгъла на наклона на допирателната към кривата в тази точка. MRT ↑
Разглеждайки границата на производствените възможности, ние фактически се занимаваме с предлагането на стоки от страните. Време е да въведем и търсенето на стоки чрез разглеждането на кривите на безразличие.
Криви на безразличие – обществени криви на безразличие – IC
Границата на производствените възможности ни дава информация за възможностите на производство на различни комбинации стоки Х и У при съществуващите ресурси (производствени фактори) и използваната технология. За да се определи точно определена точка на производство върху кривата на производствените възможности, е нужно да се вземат под внимание вкусовете и предпочитанията на потребителите в страната. Предполагаме, че нивото на удовлетворение или полезност на жителите на страната зависи от количеството на стоките Х и У, които са достъпни за потребление, и че избраната точка на производство ще максимизира полезността.
Свойства на кривите на безразличие (IC – indifference curves):
1.    Кривите на безразличие имат низходящ наклон.
2.    Кривите на безразличие са вдлъбнати към началото на координатната система.
3.    Кривите на безразличие не се пресичат.
4.    По-високо разположените криви на безразличие съответстват на по-високо удовлетворение и по-високо ниво на полезност, и следователно са по-предпочитани от потребителя от по-ниско разположените криви.
Пределна норма на заместване – MRS
Наклонът на кривата на безразличие представлява съотношението, в съответствие с което жителите на страна А са готови да потребяват съответните количества от стока Х и стока У. Този показател се нарича пределна норма на заместване  – MRS (marginal rate of substitution). Пределната норма на заместване на стока Х със стока У в потреблението се отнася за количеството от стока У, от чието потребление страната трябва да се откаже, за да потреби допълнителна единица от стока Х и да остане на същата крива на безразличие. Пределната норма на заместване отразява наклонът на обществената крива на безразличие в точката на потребление и намалява с придвижването на страната надолу по кривата на безразличието. Намаляването на пределната норма на заместване и намаляването на наклона означава, че колкото повече от стока Х и по-малко от стока У потребява страната, толкова по-ценна става за нея стока У в сравнение със стока Х. Следователно, страната трябва да се отказва от все по-малко количество от стока У, за да потребява една допълнителна единица от стока Х. MRS ↓
Равновесие в условия на автаркия
Постигането на равновесие означава установяване на равновесни цени в резултат от взаимодействието на търсенето и предлагането. В условия на отсъствие на търговия страната се намира в равновесие, когато достига най-високата от обществените криви на безразличие при дадена граница на производствените възможности. Това става в точката, където обществената крива на безразличие (търсенето на стоките Х и У) се допира до границата на производствените възможности на страната (предлагането на стоките Х и У). В условия на отсъствие на търговия възможностите за потребление в страната са ограничени изцяло от възможностите на производството.
!Графика!
Според неокласическия модел страната притежава сравнително предимство в производството на дадена стока, ако относителната цена на тази стока е по-ниска, отколкото в друга страна. В нашия случай страна А притежава сравнително предимство в производството на стока Х, тъй като относителната цена на Х в страна А е по-ниска отколкото в страна В: Px/Py в страна А < Px/Py в страна В. Графично страна А притежава относително предимство в производството на стока Х, ако наклонът на допирателната е по-полегат, отколкото на страна В. Същевременно страна В притежава относително предимство в производството на стока У.
И така, общият наклон на кривата на производствените възможности и обществените криви на безразличие в допирателната точка определя относителната цена на вътрешното равновесие във всяка от страните и отразява сравнителното предимство на всяка от страните. Следователно страните могат да спечелят от взаимната търговия, ако страна А се специализира в производството на стоката на своето сравнително предимство (стока Х) и я изнася в страна В, разменяйки я за стоката на сравнително предимство на страна В (стока У).
Равновесие в условия на търговия
Производствената специализация на страните в стоки, за които притежават сравнително предимство ще продължава дотогава, докато не се изравнят алтернативните разходи или относителните цени на стоките Х и У и в двете страни. Но по каква цена ще се извършва размяната между страните А и В, каква ще бъде равновесната цена при взаимната търговия? Точката на равновесие (или равновесните условия на търговия) ще се намират там, където количеството от стока Х, което страна А желае да изнесе, се изравнява с количеството от стока Х, което страна В желае да внесе, а количеството от стока У, което страна В желае да изнесе, се равнява на количеството от стока У, което страна А желае да внесе.
!Графика!
Непълна специализация в условията на нарастващи алтернативни разходи
Съществува едно принципно различие между модела на търговия при постоянни и при нарастващи алтернативни разходи, което се отнася до степента на специализация на страната в производството на стоката на своето сравнително предимство.
При постоянни разходи е възможна пълна специализация и на двете страни, т.е. те произвеждат само една от стоките. Докато в случая с нарастващи разходи е характерна непълна специализация в двете страни – т.е. страна А се специализира в производството на стока Х и я изнася в страна В, като същевременно продължава да произвежда и стока У за вътрешно потребление. Причината е в това, че специализирайки се в производството на стока Х и разширявайки производството му, страна А е изправена пред нарастващи алтернативни разходи за производството на стока Х и намаляващи алтернативни разходи за производството на стока У. Специализацията води до изравняване на цените на произвежданите стоки, което пък прави търговията, основана на разлика в разходите за производство, неизгодна.
Изгода от търговията
И така, според стандартния модел на международна търговия и двете страни извличат изгода от търговията. В теорията за международната икономика изгодите от търговията е прието да се определят като повишаване на благосъстоянието на страните след търговията – в сравнение с благосъстоянието преди започване на търговията. Изгодите от търговията могат да се разделят на две: изгоди от размяната и изгоди от специализацията.
Изгодата от размяната – това е повишаването на благосъстоянието на страната вследствие на това, че свободно търгува с други страни. В този случай не се променя структурата на производството.
Изгода от специализацията – това е повишаване на благосъстоянието на страната вследствие на това, че в резултат на търговията тя постепенно променя структурата на производство и започва да се специализира в стоката, за която притежава сравнително предимство, като я предлага в по-големи количества на световния пазар и я разменя за стока, за която не притежава сравнително предимство.

Модел на общото равновесие в международната търговия

Частично равновесие в международната търговия

По ординатата е разположена цената на стока Х, изразена като количество от стока У. По абцисата е разположено количеството на производство на стока Х. Относителните равновесни цени на стока Х са Р1 и Р3. След започването на търговия се формира единна световна цена на стока Х – тя ще бъде разположена между Р1 и Р3 (при условие, че и двете страни са големи). При световна цена по-висока от Р1 страна А ще произвежда повече, отколкото може да потреби и ще изнася съответното количество от стока Х. При световна цена по-ниска от Р3, страна В ще потребява по-голямо количество от стока Х в сравнение с това, което може да произведе, и следователно ще внася стока Х. При относителна цена на стока Х на равнище Р2 количеството на износа на стока Х от страна А ще бъде равно на количеството на вноса на стока Х от страна В. Р2 е относителната равновесна цена на стока Х в условия на търговия, т.е. това е равновесната цена на стока Х на световния пазар. Възможно е също така да няма баланс между износа и вноса между две отделни страни на световния пазар.

Криви на реципрочното предлагане в международната  търговия

Крива на реципрочното предлагане е кривата, която показва какво количество от една стока може да предложи за размяна страната при всяка конкретна относителна цена (или в конкретните условия на търговия). Кривите на реципрочно предлагане включват в себе си както търсенето, така и предлагането. Те дават отговор на въпроса: при всяка конкретна алтернативна цена на стоките Х и У какво количество от всяка стока ще желае да изнася и внася страната. За всяка относителна цена кривата показва от какво количество от своята стока за износ е готова да се откаже страната, за да получи в замяна определено количество вносна стока.  Следователно кривата обединява в себе си информация за кривата на търсене на внос и кривата на предлагане на износ – карти на кривите на безразличието (търсене на стока) и границата на производствените възможности (предлагане на стока).

Експортните стоки на страна А са разположени по ординатната ос, а експортните стоки на страна В – по абцисната ос. Всяка точка от кривата на страна А или на страна В показва това количество от стоката, което страната е готова да предложи за износ, за да получи определено количество от вносната стока. Например в точка Е1 от кривата на страна А тази страна предлага ОА1 от своите стоки, за да получи ОВ1 от стоките на страна В. Тази точка е неравновесна, тъй като ОА1 не е равно на ОВ1, т.е. износът на страна А е различен по обем от износа на страна В. Има само една точка, в която количествата, които са готови да предложат страните, се изравняват. Това е точка Е, където кривите на взаимно предлагане се пресичат и се установяват равновесни условия на търговия, определени от ъгъла на наклона на правата ОТ.

KXJXB2ZUA9H3

Сходни статии:

1. Общо споразумение за митата и търговията и Световна търговска организация Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) е подписано през 1947 г. от 23 страни (Австралия, Белгия, Бразилия, Бирма, Канада, Цейлон, Чили, Китай, Куба, Чехословакия, Франция, Индия, Ливан, Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Южна Родезия, Сирия, Южна Африка, Обединеното...
2. Търговията – същност и характеристики В днешния забързан свят все по-често забравяме да се огледаме какво се случва покрай нас. А светът променя облика си така бързо, че дори за няколко секунди той вече е различен. Появяват се нови технологии, създават се нови начини за...
3. Място на цените в пазарната икономика автор: Доц. Й. Владимирова Влияние на цените върху пазара като възпроизвеждаща система – цените са носеща конструкция на пазарното стопанство, защото са основен елемент от него (търсене, предлагане и цени). Всяко откъсване на цените от пазара и обратно, води до...
4. Икономически и конкурентни аспекти на търговската дейност Икономически условия Конкуренция в търговията Същност и значение на конкуренцията Видове търговска конкуренция Съвременни тенденции в търговската конкуренция Фирми оказващи влияние върху търговската конкуренция Социална роля и отговорност на търговията Икономически условия Търговската фирма е функция при неопределената икономика...
5. Производството в дългосрочен период При дългосрочен период, където всички производствени фактори се променят, пред производителя възникват за разрешаване два основни проблема Първият  се отнася до технологичния избор, който определя комбинацията между капитала и труда. Вторият проблем е свързан с мащабите на производството. Той се...
6. Връзка между маркетинга и търговията Въз основа на изложената в горните страници информация могат да се направят редица важни изводи, а именно: Маркетингът и търговията възникват по относително едно и също време, почти едновременно, като развитието им протича успоредно и между тях се създават връзки,...