Основните методи в социалната работа са интервю, наблюдени и анкета. Интервюто е мотод в консултативната психология – то участва в терапевтичния и диагностичния процес. Участието може да е самостоятелно или придружено от различни психотерапевтични и психодиагностични техники.
Интервюто се използва като оценъчен метод и неговата задача е да определи смисъла и целта на разговора. Оценъчното на отделните психични свери от личността на клиента – дали има или няма болест. Кои свери са качествено или количествено разстроени. Оценката се прави дори при отказ от страна на клиента. Има две основни направления при интервюто – когнитивно и динамично.
Най-важните белези на когнитивното направеление са, че то приема емоциите като нещо много важно за личността, на основното, което моделира дейността на човека, са неговите морално норми и ценности.
Когато оценъчното интервю се води от позициите на кофнитивното направление, се използва термина „експлорация”. Като професионалит той трябва да определи кой особености от личността и от поведението на клиента е необходимо да се позитивира и за кое е необходимо обратното – да бъдат подтиснати, преизградени или поне умекотени. При експлорацията психологът се грижи за своето поведение и обратната връзка, но не работи през своите емоции. Динамичното интервю е един емоционален процес. По време на този емоционален процес се задават въпроси прави се наблюдение, дава се оценка, но всичко това е на базата на емоционалното взаимодействие, което се поражда във входа на комуникацията. Най-същественото при воденето на експлорацията е психологът чрез въпросите си да насочи разговора към различните свери на социално функциониране на клиента и към различните етапи от жизнения му цикъл, като същевременно се придържа към целта и повода, заради който клиентът е дошъл.
В зависимост от различните фактори, схемите на експлорацята са най различни. Но основните свери, който трябва да бъдат оценени чрез събирането на информация са:
Мирогледните възгледи и житейската позиция на личността, нагласата и към света (позитивна или негативна). Много важно в тази насока е да се прецени до колко тази житейска позиция е в синхрон със семейната среда или и се противопоставя.
Сверата на доминиращите потребностти, интереси и ценности, както и какъв е начина по който те се постигат. Много важен момент в тази насока е да се прецени, може ли човекът да разбира по смисъл своите потребности, дали те реално определят неговата активност. Много важен момент е и оценката дали клиентът си дава сметка до колко значимите за него потребностти и ценности са съразмерни спрямо неговата годност.
Свери на професионалните умения, ангажираност, амбиции. След събирането на информация в тази насока, е важно да се прецени до колко желанието на клиента в това направление е синхронизира с неговата действена активност.
Свери на уменията за интерперсонални контакти – тук се включват уменията за непосредствено общуване (неангажиращите ежедневни контакти); Умението за контакти в приятелската (неформалната група); Уменията за формални (особенно професионалните) контакти; Най-важното в случая е да прецени до колко човекът е отворен или затворен към контакти в интерпрофесионалните си отношениа, дали за клиентът е важно или не да е с хората. Затворени хора са тези, които толерират повече самотата, намират повече спокойствие и удолетворение в нея. Освен това е важно да се оцени доколко индивидът е способен трайно да поддържа контактите. Да се прецени дали е налице ангажираност със собствения си „Аз” ( по принцип хората, които обичат себе си, торелират самотата).
Свера на конфлитките. Най-важното в случая е да се изясни, да се събере информация по какъв начин в ситуация на конфликт клиентът решава този конфлик, имали ли лична стратегия за спряване с конфликтите? Важно е освен това да се оцени дали в конфликтна ситуация, индивидът прави анализ, дали умее да анализира и своята вина, дали я отхръвля или я приема.
Свера на уменията на партньорство и на уменията на родителство. Това е една много важна част от човешката психиха, поведение, дейност. На важно място тук е уточняването на сверата за налагане на интимност, като при това уточняване от първостепенно значение е да се щади човешкото доствойноство.
И накрая – консултиращият психолог не бива да забравя, че при събирането на информация и при преценката на уменията за интерперсонално общуване, следва да се отдели специално внимание на емоционалната оценка на клиента.
Оценъчно интервю от позицията на динамичното направление.
Воденето на динамичното интервю като оценъчно може да се реализира и в зависимост от вкуса и годността на клиента, като няма съществена разлика в сверите в който се води разговора. Препоръчително е обаче да се започва с проблемите който са най-близки за клиентът.
Интврвюто като самостоятелен терапевтичен похват в процесът на консултирането в първата си част е много по близко до оценъчното отколкото до динамичното интервю. Консултиращата терапия, може изцяло да бъде водена през позициите на интервюто. Под терапия се разбира тази промяна, в която хората в състояние на психично здраве търсят.
Основните стъпки в процеса на взаимодействието терапевт / клиент по време на интервюто, са следните:
Въвеждане в интервюто – по-голямата част от хората влизат на тепария с негативни очаквания. Тази особенна нагласа е налице дори в случаите когато клиентът сам и активно търси помоща на психолога. Друга част от хората влизат на терапия със особенно чувство на примиреност и сервилност. Тази първа стъпка от интервюто има няколко подстъпки: – въвеждане, представяне, въвеждане на форма на обръщение.
Отваряне на интервюто. Целта на тази стъпка е да бъдат чути повода и проблема, довели клиента при психолога, да се отвори терапевтично пространство. В зависимост от степентта си на отворенност този първи въпрос има няколко вариянта: Крайно отворен въпрос: „Е?”; Напълно отворен въпрос: „Слушам Ви! Говорете”; Отворен, но насочващ въпрос: „Какво ви води насам?”; Полуотворен насочваш въпрос: „Бихте ли ми говорили за проблемите заради който вие идвате?”, „Бихте ли ми говорили за нещата които ви водят при мене?”, „Защо точно днес ще решили да дойдете?”;
Насочващите въпроси се изпозлват в случайте, когато клиентът е спокоен човек, разбира същността на проблемите си, и е господар на положението си. Насочващите въпроси са задължителни при интервю със затворен клиент. Това е така защото затворените хора по принцип се фрустрират от крайно отворените въпроси. По този начин психологът оставя контролът на нещата в ръцете на клиентът си. Макар и рядко при тази стъпка на интервюто се налага ползването и на т.н.”затворени въпроси”- тези въпроси са подходящи тогава,когато след един отворен или насочващ въпрос клиентът не е в състояние да събере и концентрира проблемите си с цел тяхното формулирани и излагани пред психолога.
На този етап от хода на интервюто е недопустимо психолога да прави коментар върху проблема, да му дава каквато и да е оценка, да предлага някакви съвети.
Предназначението на тази стъпка от интервюто е да бъде отворено едно продължително пространство. Докато клиентът говори, консултиращия психолог трябва да систематизира и да обобщи за себе си информацията: експресна оценка на ситуацията; дали у клиента е на лице контрол върху преживяванията и емоциите си; дали става въпрос за психоза; от къкво равнище е субкултурата на клиента; да запомни областите на проблемите му; да чуе колко сериозно е преживяването на клиента; да следи емоциите и да се ориентира относно техния регистър; какво еличното обяснение за проблема.
В края на тази стъпка психолога трябва да е решил следните задачи: ясно дае чул конкретните проблеми които се поставят; да се помнят думите с които клиентът разказва проблемите си; да е ясно каква е личната значимост за клиента; да има оценка за клиента си.
Сключване на договор – това е обобщаваща стъпка при която психологът задължително предлага офертата си, отваряйки едновременно с това пред клиентът и пространство за въпроси. По този начин психологът на практика отваря офертата на договарянето. Със сключване на договорът се приключват стъпките за отваряне на интервюто. С това на практита завършва и първото интервю.
Същинско интервю – Като цяло тази стъпка продължава около 40-45 мин. При нея се осъществява преминаване от съдържателно в процес на равнище и обратно, преминаване от един проблем в друг.
Съпротиви и защити – както вече стана дума, клиентът има право да ползва свои лични съпротиви и защити. Психологът е длъжен да се съобразява с този факт. От тук става голямата роля и значение на съпротивите и защитите както в консултативната психология въобще така и в процеса на интервюто. Теорията за защитните организми е един от важните раздели на психоанализата. Тя отдава изключително голямо значение на защитната реакция на Егото. Освен тези защитно реакции на Егото, съществуват и различни защитни механизми, които служат специално и изключително за защита срещи импулсите на Ида.
Най-важните и общо прието защитни механизми са: изтласкване – това е дейността при която Егото отстранява от съзнанието нежеланите импулси от Ида, заедно с всички предизвикани от тях емоции, желания, фантази. Те изчезват от съзнанието така сякаш никога не са съществували.
Различни причини могат да доведат до намаляване на контракатексиса, например: пубертетния период; прелъстяването и изкушението; сънят; фебрилни състояни; различните интоксикации на мозъка.
Изтласкването е несъзнаван процес. В процеса на изстласкване изстласканият материал се откъсва функционално от Егото и влиза в състава на Ида, без да стане съставна част на Ида.
Формиране на рекция. Този защитен механизъм влиза в действие, когато са налице амбивалентни чувства, състояние или нагласи.
Подобно на изстласкването, формирането на рекацията също се извършва несъзнавано. Освен това изстласкването присъства както във формирането на реакция, така и във други защитни механизми.
Изолация – този защитен механизъм се проявява най-често при натрапливите неврози и включва два различни процеса – изолация на ефект и изолация на мисъл.
Отменяне – подобно на предишния и този защитен механизъм е много често срещан. Това са действия, които човек предприема с цел да отмени предполагаемото зло, което се представя че е нанесъл като резултат от свои агресивни или сексулани желания, да направи така, сякаш злото никога не се е случвало.
Отричане – истинският смисъл на отричането е блокиране на определени впечатления от външният свят. Близка до функциите на отричането е идеята за активна почивка като средство за бягство от грижите и всекидневните преживявания.
Проекция – при него личността преписва собствените си желания и импулси на хора от външния свят.
Насочване срещу себе си – този защитен механизъм е донякъде противоположен на проекцията – при него негативният агресивен импулс се насочва към себе си. Но докато в основата на проекцията лежи моделът на дирекцията, в основата на индефикацията лежи моделът на поглъщането.
Регресия – за разлика от досега разгледаните защитни механизми, грегресът има не само защитна роля, а изпълнява и някой по общи функции. Регресирайки, в някой случаи човекът успява да реши конфлика между Ида и Егото в полза на Егото.
Сублемация – това е вид заместително действие, което следва изискванията на външната среда и до голяма степен задоволява нагорния дериват ( тогава, когато нагорния порив във истинският си вид е невъзможен да се задоволи). Механизмът на сублемацията е: първоначално желание, вторично заместване, сътворено или новосъздадено нещо. Изобщо сублемацията е защитен механизъм при който нагорната енергия се използва да твориш, да създаваш нещо.
Фантазия – това е една от най-често използваните защити – онази част от защитата, която прилича на съня, самоче човекът е буден.
Нарцисизъм – в сравнение с останалите защити този защитен механизъм е по-радко ползван. Характерно за него е, че либидото се насочва към „Аз” –а в смисъл на Его, а към „Аз”-а в смисъл на „Sеlf”.
Фиксация – фиксацията играе много важна роля във системата на психологичната защита въобще. Да имаш фиксация значи да имаш задръжка, да си минал по бавно даден етап от развитието си.
Какво е действието и ефекта на фиксацията през различните фази от развитието- орална фаза- ако фиксацията е тук,страхът който се проявява, е страх да не загубиш обекта; аналнална фаза – когато фиксацията настъпихрез тази втора фаза от развитието, детето вече се страхува да не загуби любовта на значимата фигура; генетална – основно тук при фиксация е, страхът от загубата на себеуважение
Затваряне на интервюто – тази стъпка има две основни задачи: да се определят и назоват постигнатите промени; чрез въпрос отново да се отвори простронство за всички незададени въпроси ит страна на клиента.
Стъпка на приключване на интервюто – целта на тази последна стъпка е да се напусне пространството на терапевтичното действие. Това става чрез езика и чрез тялото. Тази стъпка е необходима, за да може клиента да излезе от терапевтичното пространство и да не носи в живота болезнените неща.
Сходни статии:
- Социална дискриминация Социална дискриминация е практика на установяване на всяко по-неблагоприятно третиране или ограничаване/лишаване на лица от законови права, задължения или възможности на базата на тяхната маса или според групата, към която принадлежат. Понятието включва всяко поставяне в неравностойно положение според раса,...
- Работа с родителите на деца със специални образователни потребности Няма родител на дете с увреждане, който поне веднъж да не си е задавал този въпрос. Характерното за него е, че се появява в най-трудните моменти, когато имаме чувството, че сме на предела на физическите и психическите си сили. Защо...
- Колегите и работната среда Всеки един от нас прекарва половината от живота си в работа и общуването с хората в работата. В работното ежедневие тези хора ги наричаме колеги. Понякога те се превръщат в наши приятели, понякога в наши врагове. Постъпвайки на работа за...
- Методи за вариантно проектиране на технологичните процеси Методи за вариантно проектиране на технологичните процеси. Системи за класификация и кодиране на обектите. Метод за проектиране на групови и на типови технологични процеси. Видове вариантни процеси: типови технологични процеси (ТП)- разработват се на основата на класификацията на детайлите по...
- Култура, човешка дейност и труд Човешка дейност. Дейност и труд са между най-често употребяваните понятия в живота днес. Тук се спираме на тях от гледна точка на теорията на културата. Затова и с човешка дейност означаваме присъщото единствено на човека активно отношение към обкръжаващия ни...
