В този период се развиват няколко школи, които сега се възраждат. Фундаменталната база на тези натуралистични школи е еволюционализма. Духовно познавателния климат от 2та половина на 19в се определя от естествената еволюция в науките за природата. Влечение от успехите на естествознанието и това се пренася и в обществената мисъл, появяват се твърдения, че има единство между законитена природата и закона на историята. Социалните науки трябва да взаимстват от други науки, да обясняват обществените процеси.
Провиденциализъмповедения в решенията, по волята на бога, а не на вътрешни закони. Финализъм – крайна цел, етап в развитието. Тези две идеи доминират от религията и са в противиречиви с естествознанието. Социалната революция е своеобразно продължение на биологичната революция образуана на група фактори на природната среда обяснявана от съответните естестсвени науки пораждаща и съответните натуралистични школи.
Основни групи натурални школи
Механична – тези мислители сравняват и уподобяват социали физически процеси и явленяния. Обясняват ги с механиката, физиката, енергети
ката. Тогава се заражда агрегатната концепция на общто. По този начин обществото е не организъм, колкото механизъм взаимодействащ помежду си части. Тази школа редуцира общто. Според физикосоциологията закона за претегляне и отблъскване има своите социални форми.
Осуалт твърди, че има един универсален критерий за разбиране на природата, а също и на обществото и културата. Закон за разсейване на енергията и нарастване на ентропията. Щом енергията се разсейва непрекъснато ще дойде края на вселената. Според Осуалт освен природна има и социална ентропия – песимистична теория.
Географска – за ролята на географската среда за развитие на обществото. Как влияе климата, релефа, природните богатства. Стига се до две крайности
- механичния географски детерминизъм казва, че всичко зависи от географската среда.
- абсолютен културен детерминизъм – географската среда няма обществено развитие.
Според Ренан Исус е реален човек, идеята му е, че духът на монотеизма се ражда в пейзажа на пустинята. Антропогеографска – според Рахцел териториите оказват пряко влияние върху психическите и соматични различия между хората. Планините и конкретната пространствената затвореност пораждат стремеж към национализъм, а равнините и моретата тъга по пространство, по експанзия, извън първоначалните предели, стремеж към разширяване, към смели начинания.
Естествените граници, планините, морета са причина за създаване на изолиране на хора, народи, етноси, със слаба политичка власт. Докато равнините налагат създаване на една интегрирана държава от защита от набези. Преобладаващото влияние на географка особеност се отразява пряко върху тенденциите в политическото развитие и стремежа към експанзия. Дава теоретични аргументи за фашизма, недостатъчност на жизненото пространво, има потенциал, няма пространство. В Америка има тясна връзка между изменение на климата и прогреса на цивилизацията. Променя се здравния статус.
Спенсър твърди, че законът за ествения подбор и борбата за съществуване е и социален закон.
Сходни статии:
- Култура, човешка дейност и труд Човешка дейност. Дейност и труд са между най-често употребяваните понятия в живота днес. Тук се спираме на тях от гледна точка на теорията на културата. Затова и с човешка дейност означаваме присъщото единствено на човека активно отношение към обкръжаващия ни...
- Детерминираност на културата Социална детерминираност. Разглеждайки отношението природа-култура и култура-труд, ние видяхме, че възникването на културата и нейното развитие е обусловено от явления в материалния свят и е във взаимна връзка с тях. Подобни обективни закономерни взаимни връзки и обусловеност са детерминиращи, което...
- Колегите и работната среда Всеки един от нас прекарва половината от живота си в работа и общуването с хората в работата. В работното ежедневие тези хора ги наричаме колеги. Понякога те се превръщат в наши приятели, понякога в наши врагове. Постъпвайки на работа за...
- Методи на социална работа Основните методи в социалната работа са интервю, наблюдени и анкета. Интервюто е мотод в консултативната психология – то участва в терапевтичния и диагностичния процес. Участието може да е самостоятелно или придружено от различни психотерапевтични и психодиагностични техники. Интервюто се използва...
