Интернет информационно списание

Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) е подписано през 1947 г. от 23 страни (Австралия, Белгия, Бразилия, Бирма, Канада, Цейлон, Чили, Китай, Куба, Чехословакия, Франция, Индия, Ливан, Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Южна Родезия, Сирия, Южна Африка, Обединеното Кралство и САЩ) и влиза в сила от 1 януари 1948 г.  Идеята за създаване на ГАТТ е свързана с желанието за учредяване след края на Втората световна война на трета институция, наред с Международния валутен фонд и Световната банка, улесняваща и стимулираща икономическото сътрудничество между държавите – Международна търговска организация (МТО).

ГАТТ е подписано като временно споразумение преди създаването на МТО, но след неуспеха на преговорите за нейното създаване, в продължение на 47 години (до началото на 1995 г.) то остава единственото споразумение, регулиращо международните търговски отношения като система от права и задължения за договарящите се страни. ГАТТ представлява, от една страна, многостранен договор, съдържащ съвкупност от правила и норми, които регулират търговските отношения между договарящите се страни, а от друга, след като Споразумението за МТО не влиза в сила, изпълнява ролята на международен организационен форум, на който договарящите се страни разглеждат проблемите и перспективите за по-нататъшното развитие на световната търговия. Споразумението се обслужва от Секретариат със седалище в Женева, Швейцария. Основна цел на ГАТТ е да създаде либерална и открита търговска система, в която търговията между страните членки да се осъществява в условията на честна и безпрепятствена конкуренция. Споразумението включва митнически отстъпки, договорени по време на първите многостранни търговски преговори, и набор от правила, създадени с цел да не се позволи нарушаването на тези отстъпки чрез ограничителни търговски мерки.

ГАТТ се основава на четири основни принципа:

Защита на местното производство чрез мита

Въпреки че ГАТТ е за либерална търговия, споразумението разрешава на страните членки да защитават местното производство срещу чужда конкуренция чрез мита. За да се приложи този принцип на практика, количествените ограничения по вноса на стоки са забранени с изключение на ограничен брой случаи.

Обвързване на митата

Страните се приканват да намалят защитата на местното производство чрез прогресивно намаление на митата и премахване на другите пречки в търговията. Тези елементи са предмет на многостранни търговски преговори.

Намалените мита се “обвързват” срещу евентуално бъдещо увеличение, като нивата на обвързване се описват в националните списъци с митнически отстъпки на страните членки. Тези списъци са неразделна част от правната система на ГАТТ.

Третиране “най-облагодетелствана нация” (НОН)

Това важно правило на ГАТТ полага основата на принципа на недискриминация – всяка страна да осигурява незабавно и безусловно на останалите страни членки всички улеснения, условия и привилегии, свързани с вноса и износа, които са предоставени на трета страна членка.

Допустими са и някои изключения от този принцип:

• случаите на търговия между страни по регионални търговски споразумения, предвиждащи преференциални мита или премахване на митата;
• предоставяните преференции от развитите на развиващите се страни в рамките на Общата система за преференции.

Национално третиране

Докато принципът “най-облагодетелствана нация” забранява на страните да допускат дискриминация по отношение на стоките, произхождащи от различни страни, принципът на национално третиране забранява дискриминацията между вносните стоки и аналогичните на тях стоки местно производство, както при налагането на вътрешни такси, така и при прилагането на вътрешни разпоредби. Забранено е страна, на чийто пазар е влязла стока с платено мито, да налага спрямо тази стока вътрешна такса (напр. данък добавена стойност) с по-висока ставка, отколкото спрямо стоките с местен произход.

Цялата дейност на ГАТТ се характеризира с организирането на многостранни преговори между договарящите се страни с цел постигане на взаимноизгодно и прогресивно либерализиране на световната търговия, изразяващо се в намаляване на митата и премахване на нетарифните пречки. В 58-годишната история на ГАТТ са проведени и завършени 8 кръга многостранни търговски преговори.

Всеки кръг на многостранните търговски преговори допринася за все по-голямото либерализиране на световната търговия. За цялото съществуване на ГАТТ средните ставки на митата за промишлените стоки на развитите страни са намалени от около 40 до 4 и по-малко процента.

Договореностите и споразуменията, приложени към Заключителния акт на Уругвайския кръг, установяват новите принципи и правила, регулиращи развитието на международната търговия. Временната многостранна търговска система, съществувала в рамките на ГАТТ, се превръща в постояннодействаща институция – Световната търговска организация.

През декември 1994 г., дни преди неговата приемничка – Световната търговска организация, да започне да функционира, в ГАТТ членуват 125 държави от всички континенти на света, чийто дял в международната търговия надхвърля 90%.От източноевропейските страни в преход членки на ГАТТ са Чехия, Словакия, Полша, Румъния, Унгария. България получава статут на наблюдател в ГАТТ през 1967 г., а през 1986 г. официално подава молба за присъединяване към Общото споразумение за митата и търговията.
Ограничаването на бариерите през световната търговия и прогресивното либерализиране, взети в тяхната взаимна връзка и обвързаност с нарасналата сигурност и доверие в световен мащаб, ще стимулират развитието и разширяването на търговския обмен, ще интензифицират движението на инвестиционните потоци и ще създадат мощни импулси за нарастване на световното производство.
В публикуваните от секретариата на ГАТТ анализи и прогнози на експертите на световната организация се посочва, че цифрите и данните в тях подценяват мащабите на позитивно въздействие на целия пакет от многостранни търговски споразумения върху утвърждаването и развитието на новия международен икономически модел, тъй като се базират само на резултатите в сферата на либерализацията на търговията със стоки. От вниманието на анализите са изпуснати позитивните ефекти на другите резултати на “Уругвай раунд”, засягащи например стабилизирането на правилата, процедурите и институциите в международната търговия; споразуменията за осигуряване на минимален достъп до пазарите; правилата за повишаване на ефективността в сферата на търговията с услуги и други. Наред с това следва да се отбележи, че приетият от споразумения в рамките на “Уругвай раунд” ще стимулира ново нарастване на световните доходи.

В процеса на многостранни търговски преговори развитите индустриално държави се съгласиха да намалят действащите мита върху вноса на промишлени стоки от развиващите се страни с 40%. В тази връзка пропорцията на промишлените продукти, допускани да техните пазари (освободени от митническо облагане по силата на принципа за най-облагодетелстваната нация, нараства повече от два пъти – от 22% на 45%. Развитите страни ще намалят своите тарифи с около 60% в рамките на три групи промишлени стоки: дървесна маса, хартия, картон и мебели; метали и неелектрически машини и апарати.
Между развитите страни най-голямо намаление на тарифите за промишлени стоки, произхождащи от развиващите се страни, правят Япония – 56% и Нова Зеландия – 53%. Интересно е намалението на средното равнище на тарифите върху промишлените стоки на пазарите на четирите развити индустриални икономики с най-голяма поглъщателна способност за внос на промишлени стоки от източници, проектирани по принципа на най-облагодетелстваната нация – ЕС, САЩ, Япония и Канада. След прилагане на резултатите, достигнати на преговорите по “Уругвай раунд” на ГАТТ, средният коефициент на тези тарифи ще бъде в рамките от 1.7% (Япония) до 4.8% (Канада).
Между развиващите се страни Индия, Корея и Сингапур ще намалят своите средни тарифни ставки върху промишлените стоки с повече от 50%:

•  От 71% на 32.4% за Индия
•  От 18% на 8.3% за Корея
•  От 12.4% на 5.1% за Сингапур

От четирите страни в преход към пазарна икономика (Полша, Чехия, Унгария и Румъния), Полша ще направи най-голяма тарифно редукция за промишлени стоки – 38%, но и ще остане с най-високи мита след “Уругвай раунд” (средно 9.9%). Митническите ставки за вноса на промишлени стоки във всяка от страните в преход към пазарна икономика след многостранните търговски преговори в Уругвай, са почти идентични с тези на развитите страни.
Споразумението за текстилните изделия и облекла, съдържащо графици за поетапно намаляване на значителните количествени ограничения върху търговията в текстилния сектор, поставя началото на решителен обрат и елиминиране на драстичните ограничения в тази сфера. В момента световната търговия с текстилни изделия се оценява на около 240 млрд. долара годишно, като най-евтините и конкурентоспособни изделия се произвеждат в Югоизточна Азия и Латинска Америка. След поетапното премахване на двустранните импортни квоти, установени по силата на споразумението по търговията с текстил (Multi-Fibre Arrangement) от 1974г., азиатските и латиноамерикански производители ще могат да разширят значително своя износ във Франция, Германия и други развити държави, а като цяло развиващите се страни ще получат благоприятни възможности за повишаване на своите доходи от износа на текстилни изделия и готови облекла.

Уругвайският цикъл преговори промени съществено клаузите на споразумението по защитните мерки, като установи равностойни правила, критерии и процедури за прилагане на защитните механизми, включително сроковете за максимална продължителност и прекратяване. За първи път беше премахнато автоматичното право за ответна мярка от засегнатата страна, а в обсега на споразумението беше включено изискването за прекратяване действието на доброволните ограничения за износа и други принудителни пазарни мерки.
Огромните субсидии за стимулиране на селскостопанското производство и износ, силният протекционизъм в тази сфера, упражняван от развитите страни, водят да свръхпроизводство, натрупване на огромни запаси и дъмпингови цени при експортните инвазии с излишъците от селскостопанска продукция. Споразумението по селското стопанство установява конкретни правила и ангажименти за намаляване на експортните субсидии, вътрешните субсидии и либерализиране на достъпа до пазарите в рамките на преходен период 1986-1990г. като процент от бюджетните разходи – от 22 млрд. долара до 14.5 млрд. долара (повече от половината от това намаление се пада на ЕС). Вътрешните субсидии, действащи изкривяващо върху търговията със селскостопански продукти, ще бъдат ограничени и намалени с 20% от развитите страни и с 13.3% от развиващите се страни. държавната подкрепа за селскостопанските производители ще трябва да намалее с 18%, от 197 млрд. долара до 162 млрд. долара в края на предходния период. Прецедент в историята на ГАТТ е фактът, че степента на обвързаност на тарифата за селскостопански продукти е по-висока от тази на промишлените стоки, тъй като 100% от селскостопанските мита са обвързани, докато при промишлените продукти аналогичният процент е 83%.
“Уругвай раунд” за първи път включва в сферата на услугите и инвестиционните мерки, засягащи търговията, в процеса на многостранните търговски преговори. Световната търговия с услуги се разширява с изключителна бързи темпове и възлиза на повече от 1000 млрд. долара годишно (приблизително 20% от общия обем на световната търговия). Постигнатото по време на дългогодишните търговски преговори Общо споразумение по търговията с услуги (GATS) е първото многостранно споразумение, налагащо гаранции за честна търговия във всички сектори на услугите без прилагането на дискриминационни мерки. Поставяйки си като основно цел намаляването или елиминирането на съществените ограничения пред световната търговия с услуги, GATS доразвива принципите на НОН и национално третиране (равнопоставено третиране на чуждестранните и местните търговци, действащи на националните пазари).
Принципните рамкови правила на споразумението, включващи гарантиране достъпа до пазарите, прозрачност на процедурите и свободно движение на плащанията, се допълват с приложения, съдържащи схемите за съгласувани отстъпки на отделните договарящи се страни. за да изпълнят със съдържание рамковите принципи и правила, отделните правителства формулират национални списъци с отстъпки за пазарен достъп в различните сектори на услугите, които ще започнат да действат след влизането в сила на GATS. Националните списъци с отстъпки съдържат както хоризонтални мерки (отстъпки по отношение движението на физически лица, търговци на услуги и др.), така и отстъпки в специфични сектори, например професионални услуги (счетоводни, архитектурни, инженерингови), други бизнес услуги (компютърни, лизингови, рекламни, консултантски и други), комуникационни, строителни, дистрибутивни (търговия на едро и дребно, франчайзинг), образователни, здравни, туристически, финансови услуги (банкови, застрахователни) и т.н.
Развитие и видове Международна Стокова Търговия.

Съвременната Стокова Търговия заема 4/5 от стойностния обем на МТ със стоки и услуги като цяло. При съвременни условия се наблюдават следните явления:

нараства износа на услуги. Той изпреварва нарастването на износа на стоки. Нарастването на износа на услуги като цяло е резултат от увеличението на деловите, информационните и транспортни услуги, непосредствено обусловени от търговията с по – сложни стоки.
МТ на развиващите се страни се отличава с по- висока динамика.
променя се географската структура на МТ. Така след 70 – те години нараства дела на развиващите се страни, Япония и Китай. Намалява делът на САЩ в износа, а същият на ЕС остава стабилен.
наблюдават се промени в стоковата структура на износа – намалява дела на първичните суровини и горива, повишава се дела на промишлените стоки и специално на тези на химическата промишленост, относително стабилен остава делът на продоволствените стоки.

Ролята на МТ се характеризира чрез показателите импортна и експортна квота, изразяващи степента на отвореност на националната икономика. Те са съотношението на стойността на МТ и БВП. Степента на отвореност на една икономика зависи от степента на икономическо развитие, но и от броя на населението. Следователно страни с голямо население и нисък БВП се характеризират, в сравнение със страна с високо БВП, сниска степен на отвореност.
Международната Стокова Търговия бива два вида:

1. МТ с готова продукция – включва различни по структурата на производствените фактори стоки  – ресурсопоглъщащи и капиталопоглъщащи. Тази търговия изисква специализация в отраслите, в чиято продукция страната има сравнителни предимства. Така националните ресурси се движат към производства, в които алтернативните разходи са по – ниски, а последното води до различна ефективност на вносните и износните отрасли.
2. МТ с компоненти – търговията на детайли, възли, модули и др. Тя изисква по – тясно икономическо сътрудничество и се отличава с по – сложни връзки м/у партньорите.

УСПЯ ЛИ ГАТТ?

Имайки предвид временния характер и ограниченото поле на действие на ГАТТ, успехът на споразумението при повишаване и осигуряване на либерализация на световната търговия за период от 47 години е неоспорим. Честите намаления на митата сами по себе си спомогнаха за постигането на много висок темп на ръста на световната търговия – средно около 8% на година за 50-те и 60-те години на настоящия век. А либерализацията на търговията доведе до постоянно по-висок прираст на търговията в сравнение с прираста на производството през цялото 47-годишно съществуване на ГАТТ. Бързият приток на нови членове през Уругвайския цикъл преговори доказа, че международната система на в лицето на ГАТТ, е приемана за стълб на икономическото развитие и инструмент за реформи в областта на търговията.

Ограничените постижения при преговорите в Токио, извън резултатите в областта на намалението на митническите тарифи, означиха настъпването на трудни времена. Успехът на ГАТТ при минималното редуциране на митата заедно с сериите от икономически рецесии в началото на 70-те и 80-те години беше причина правителствата да въведат други форми на протекционизъм в секторите, при които се увеличи чуждестранната конкуренция. Високите нива на безработица и постоянното закриване на заводи накара северноамериканските и европейски правителства да сключат редица двустранни споразумения с конкурентите си и да прибегнат до субсидии, за да поддържат техните позиции в търговията със селскостопански продукти. Горепосочените две промени подкопаха ефективността на ГАТТ.
Освен влошаването на средата на търговската политика, стана също очевидно в началото на 80-те години, че за разлика от 40-те години ГАТТ вече не съответства на реалностите на световната търговия. От една страна световната търговия стана много по-комплексна и важна: глобализацията на световната търговия беше факт; настана бум в световното инвестиране, а търговията с услуги (нерегламентирана от ГАТТ) започна да представлява интерес за все повече и повече страни.
Във връзка с новите изисквания в областта на международната търговия бяха приети редица нови правила и процедури по време на Уругвайския кръг на ГАТТ, който се явява предшественик на новата система на международната търговия в лицето на новосъздадената Световна търговска организация (СТО).

Световна търговска организация (СТО)

Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация е най-важният резултат от Уругвайския кръг многостранни търговски преговори в рамките на ГАТТ. Неразделна част от него са 17 задължителни многостранни търговски споразумения (multillateral agreements) и 4 незадължителни споразумения (plurilateral agreements). Световната търговска организация започва да функционира от 1 януари 1995 г. Тя е единствената международна организация, която има компетенции в областта на многостранните търговски отношения. Към м. октомври 2004 г. 148 държави и територии членуват в СТО, а 24 държави са в процес на присъединяване. След създаването на СТО, ГАТТ не съществува като самостоятелна международна институция, а е интегрирано в системата от споразумения в рамките на СТО като споразумение с някои допълнения. В сравнение с ГАТТ, чиито правила и дисциплини касаят търговията със стоки, компетенциите на СТО са значително разширени, и в тях са включени такива нови области, като търговията с услуги, търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост, свързаните с търговията инвестиционни мерки. Създадена е и нова постоянно действаща система за разрешаване на спорове между страните членки на организацията.

Основните функции на СТО, определени в Споразумението за нейното създаване, са следните:

• осигуряване прилагането, администрирането и функционирането на договорените по време на Уругвайския кръг многостранни търговски споразумения или на нови споразумения, които ще бъдат договорени в бъдеще;
• предоставяне на форум за провеждане на преговори за по-нататъшно либерализиране на търговията със стоки и услуги, както и на предвидените в Споразуменията преговори в определени области или в нови области, свързани с многостранните търговски отношения;
• уреждане на търговските противоречия и спорове между страните членки на базата на установените правила и юридически инструменти;
• периодичното провеждане на прегледи на търговската политика на страните членки;
• осъществяване на сътрудничество с други международни организации, сред които Международния валутен фонд, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международния търговски център и др.

СТО функционира като институционална рамка за развитие на многостранните търговски отношения между страните членки, в съответствие с правилата и нормите на приложените към Маракешкото споразумение многостранни търговски споразумения.
Седалището на СТО е в Женева. Начело на организацията е Генерален директор с четиригодишен мандат. В момента генерален директор е д-р Супачай Паничпакди (Тайланд), встъпил в длъжност през 2002 г. В своята дейност той е подпомаган от четирима заместник-генерални директори, които се избират от него след консултации със страните членки. Секретариатът на СТО се състои от над 500 души от различни националности.

След като на Министерската конференция на СТО през ноември 2001 г. бе взето решение за започване на нов всеобхватен кръг многостранни търговски преговори, през февруари 2002 г. бе създаден Комитет по търговските преговори (КТП). Председател на КТП е генералният директор на СТО. Към КТП са създадени следните специализирани органи за провеждане на преговорите в отделни области: Специална сесия на Съвета по търговия с услуги, Специална сесия на Комитета по селско стопанство, Специална сесия на Органа за уреждане на спорове, Специална сесия на Комитета за търговия и развитие, Специална сесия на Комитета по ТРИПС, Специална сесия на Комитета за търговия и околна среда, Група за преговори по достъпа до пазара, Група за преговори по правилата на СТО. През 2004 г. в изпълнение на решението на Общия съвет от 1 август е създадена Група за преговори по улесняване на търговията.
Присъединяването към СТО се осъществява след провеждане на преговори по условията за членство в организацията. В резултат на преговорите се поемат както задължения по привеждане на националното законодателство на страните кандидатки в съответствие с правилата на многостранните търговски споразумения, така и конкретни ангажименти за подобряване на достъпа на чуждестранни стоки и услуги до техните пазари. Тези ангажименти се възприемат като “цената”, която присъединяващата се страна трябва да заплати, за да се възползва от предимствата на многостранната търговска система и от отстъпките, които предоставят останалите страни членки на организацията.

Задачите на СТО са: либерализиране на движението на стоки и капитали, стимулиране на догонващото развитие на изостаналите страни, борба с бедността и безработицата, но само с пазарни средствата, осъществяване на сътрудничество с други международни организации (Световната банка – СБ, Международния валутен фонд – МВФ и др.), защита на чуждестранните инвестиции. Принципите, на които се гради дейността на СТО, са: общовалидност на споразуменията за всички участници, реципрочност на преференциите, недопускане на дискриминация по политически или други причини и др.

Структурата на СТО се състои от висш орган – Общата конференция, която се свиква поне един път на две години; Общ съвет за решаване на текущите проблеми; специализирани съвети по стокообмена, трансфера на услуги, по интелектуалната собственост; бюра за оперативна връзка със СБ и МВФ; работни комитети по търговията, финансовите въпроси, бюджета и екологията. В СТО работят 600 високоплатени сътрудници. Организацията се финансира от членски внос според дела на страните участнички в световната търговия. Конфликтите се уреждат чрез преговори или в помирителния съд в Женева.
Последните две конференции на СТО сe проведoxa през септември 2003 г. в Канкун, Мексико. Но тя се провали от групата от 21 държави от Третия свят, които не успяха да прокарат исканията си за премахване на субсидиите и ограничителните квоти в земеделието от страна на индустриалните държави. Следващата, също неуспешна среща бе през декември 2005 г. в Хонконг. На нея Групата на 21 развиващи се страни се увеличи на 110 държави, които този път успяха да извоюват минимално редуциране на аграрните субсидии и отмяна на някои ограничения за вноса на стоки в богатите страни, които не представляват конкурентна заплаха за тях.
Това са накратко структурата, принципите и задачите на СТО, както са замислени при нейното създаване през 1995 г. На практика действителните отношения между богатите и бедните страни, участнички в организацията, са значително по-нелицеприятни.

Срещите на СТО и на Големите (Г-8) и финансовите институции като Международния валутен фонд и Световната банка са се превърнали в традиционен бастион на неолибералните пазарностопански догми. Съответно Световната търговска организация е един от стълбовете, върху които водещите индустриални държави от т.н. Първи свят (клуба Г-24) градят нов световен икономически ред, с който да решат проблема си за неограничен достъп до източниците на суровини и пазари. Той се представя от неговите автори като система за свободен международен трансфер на стоки и капитали между държавите, на принципа на равнопоставеност и равен шанс за всички участници.
В прав текст това означава премахване на защитните митнически бариери за националните пазари на всички страни и откриването им за свободен внос на стоки и капитали. Проповедниците на идеята за отворен световен пазар настойчиво внушават на международната общественост, че това е единственият шанс за слаборазвитите страни да получат неограничен достъп до огромните западни пазари, където се продава скъпо и се печели много и чрез износ за тях да се сдобият със средствата, необходими за догонващо развитие на националната им икономика.
Всичко това звучи прекалено добре, за да е пълната истина. Всъщност тази обтекаема формулировка е създадена, за да прикрие истинската цел на създателите на новия световен ред – осигуряване на неограничен достъп за индустриалните държави до световните пазари. Cъс същата цел те упорито разпространяват митoвeтe за ползата от отварянето на пазаритe и за СТО – институцията, която има за задача да стори това.
Първият мит внушава, че либерализираната световна търговия гарантира равен шанс за всички участници в нея. Същевременно най-старателно се премълчава обстоятелството, че на световния пазар не се срещат добронамерени един към друг партньори, а безмилостни конкуренти, които водят борба на живот и смърт и са готови на всичко, дори на войни, за да спечелят битката за пазара. При това положение митът за равния шанс е просто добре звучаща заблуда за наивни, с която се прикрива жестоката истина, че равният шанс при технологично и икономически неравностойни конкуренти не означава нищо друго освен бонификация за по-силния и обреченост за по-слабия.
Розовата картина, която създателите на новия световен ред рисуват, упорито крие отговора на жизненоважния за развиващите се страни въпрос – с кой техен индустриален продукт те биха се наложили в конкурентната битка на преситените и претенциозни западни пазари, за да оживеят икономически и физически? Загубата в тази битка ги обрича да останат завинаги евтини доставчици за тези пазари на суровини и на нискотехнологични стоки от спектъра на производствените ниши с ниска норма на печалба. И втори, още по-съществен въпрос, на който също не се дава отговор: по кой начин след премахване на защитните митнически бариери, крехката икономика на развиващите се страни ще устои на убийствената конкуренция на вносните западни стоки.
Отговорите на тези два въпроса фактически доказват, че новият световен ред не само че няма да осигури необходимите средствата за развитие за бедните страни, но ще унищожи и онова, с което те досега разполагат.
Либерализираните международни икономически отношения са изцяло в полза на водещите индустриални държави, а за развиващите се страни е отредена ролята на пазарно-суровинни придатъци към техните икономики. Последиците от отварянето на една развиваща се икономика добре могат да бъдат проследени на примера на Мексико, член на най-голямата зона за свободна търговия в Северна Америка – НАФТА, и в същото време съсед и на най-могъщата индустриална държава в света Съединените щати. След тоталното отваряне на вътрешния пазар за внос на американски стоки в Мексико настъпиха масови фалити на традиционни местни производители както в индустрията, така и в селското стопанство, повсеместно расте безработицата и емиграцията на най-жизнеспособната част от населението. Все по-силно е и социалното разслоение – половината от населението живее под абсолютния екзистенцминимум, същевременно най-богатия човек на света е мексиканския олигарх – Карлос Слим. Цели региони са в пълен упадък и разруха, зачестяват и социалните бунтове в южните региони като Чиапас, Оаксака и др.
Имайки този предупреждаващ пример пред очите си, останалите латиноамерикански държави днес вече са обединени в собствени икономически организации като MERCOSUR и новосформираната АLBА, противопоставяйки се категорично на стремежите на САЩ за изграждането на Общоамериканска зона за свободна търговия (FTAA).
Двойният морал на водещите индустриални държави проличава и от тяхната позиция по отношение на свободното движение на един друг вид стока – “работната сила”. За либерализиран трансфер за нея не може да става и дума, след като той би унищожил и без това напрегнатите им национални трудови пазари. Ето защо емиграцията на работници от развиващите се страни към САЩ и ЕС категорично е забранена и се преследва ексцесивно с цялата сила на закона.
Тази егоистична политика на индустриалните държави среща всеобщо неодобрение и протест по света. На нея се противопоставя и мощното световно движение на алтepглобалистите. След ожесточени стълкновения с полицията те провалиха срещата на СТО през 1999 г. в Сиатъл, САЩ, и принудиха организаторите да търсят в бъдеще по-спокойни места по земното кълбо за нейното провеждане.
През 2001 г. това бе Доха, столицата на тоталитарно управляван петролен емират в Персийския залив, където са абсолютно забранени всякакъв вид протести. А през 2003 г. беше избран Канкун, луксозeн курорт, посещаван само от богати туристи. Но и тук конференцията на СТО беше застигната от непримиримия протест на алтерглобалистите и на местното население.
Друг съзнателно поддържан от бащите на новия световен ред мит е, че СТО е мултилатерална организация, в която всички членове са равнопоставени. Но тук не може да става и дума за равнопоставеност между представителите на Третия свят и тези на богатите индустриални държави, които контролират 80 % от световната икономика и отделят над 800 млрд. долара годишно за въоръжаване и водене на войни.
Известно равенство може да се реализира, само ако бедните членове на СТО се обединят в защита на общите си интереси, но това се постига трудно. И затова богатият Запад ще продължи да постига целите си, използвайки древната римска максима – “Разделяй и владей”.
Много от нормативно предвидените механизми на СТО за защита на правата на нейните членове са така конципирани, че не могат на практика да бъдат равноправно използвани от слаборазвитите страни. Въпреки че в СТО формално е в сила принципът “една страна, един глас”, реалностите са различни.
В централата в Женева с персонал от 600 души, служителите са обикновено представители на богатите страни, които имат средства да ги поддържат. Те решават и управляват организацията между отделните конференции. А решенията на самите срещи се вземат най често на неформални разговори между представителите на развитите страни от Г-24 в т.нар. „зелени стаи“, до които по-голямата част от колегите им от бедните страни въобще нямат достъп.
Подобно е положението с равнопоставеността и по отношение на арбитражния съд на СТО. Страните от Третия свят, които са 75 % от членовете на СТО, го използват два пъти по-рядко от развитите страни поради неравностойни финансови възможности. Сложнатa съдебна процедура изисква поддържането на голям експертен екип за времетраенето на процеса, което понякога продължава повече от година. Но по-бедните страни нямат средствата за това. За някои от тях дори предварителните такси за свикването на арбитражния съд не са по силите им. И ако въпреки всичко, някоя страна от Третия свят все пак спечели процеса, съдът й присъжда правото да наложи наказателно мито на държавата-нарушител. Но вероятността една слаба страна да си позволи лукса да санкционира с мита мощна държава е само хипотетична. Най-често индустриалните гиганти чрез финансово-икономическо изнудване предотвратяват изпълнението на наложените санкции.
Провеждането на конференциите на СТО и вземането на решенията също се манипулира. Така например cе разглежда твърде голям брой теми за предвидените конферентни дни. И това не е случайно – в условията на силен натиск и хроничен недостиг на време е много по-лесно за държавите от Г-24 да прокарат своите искания. Те делегират на конференциите огромни екипи от стотици експерти по всички въпроси, докато бедните страни имат възможност да финансират присъствието само на по един представител от страна. И от него се очаква невъзможното – да бъде мултиексперт по всички въпроси, да присъства на всички паралелно провеждани обсъждания, да изчете хиляди страници документи и да вземе по всички въпроси най-правилното за своята страна решение, като същевременно устои на всевъзможни влияния и многостранен натиск, упражняван върху него. Очевидно това е един предвиден абсурд, който обслужва СТО.
И в крайна сметка, освен всички тези неформални механизми за реално господство в СТО, често пъти съгласието на бедните страни просто се купува или чрез обещания за помощи или чрез директно подкупване. Затова рекламирането на организацията като образец за мултинационална равнопоставеност на нейните членове не е нищо друго, освен един грижливо поддържан мит, който добре служи на САЩ и ЕС.
В действителност СТО е една олигархична структура, създадена и работеща изцяло в интерес на индустриалните гиганти. Затова скептично настроените към нея политици не без основание считат, че е напълно безсмислено да се водят преговори с икономическите суперсили, защото те преследват само своите егоцентрични цели. Ако днес например САЩ се съгласят да направят някои отстъпки, утре може да вземат обратното решение под предлог, че постигната договореност вече не е от интерес за тях, което са го правили многократно пъти до сега.
За мнозинството страни от Третия свят воденето на преговори под натиска на САЩ или ЕС се превръща, меко казано, в изпитание, защото наподобява пазарлък и надхитряване по жизненоважни за тях въпроси. И докато богатите индустриални държави разполагат с огромни финансови и икономически резерви за преговаряне, бедните страни нямат потенциал за отстъпки от своите позиции, за сметка на ненаситните искания на мултинационалните концерни за преференции и данъчни облекчения.
Всъщност със своите непрестанни искания за дерегулиране на икономиката и либерализиране на търговията ЕС и САЩ отнемат на развиващите се страни тъкмо онези възможности и механизми, с помощта на които навремето те осигуриха собствената си индустриализация. Така напр. САЩ преди Втората световна война са поддържали най-високите вносни мита в историята – до 48 %.
Темите, предвидени за обсъждане на конференциитe на СТО, съдържат доста конфликтен материал. Така например компромисното споразумение със САЩ относно защитата на патентните права на фармацевтичните концерни за производство на лекарства срещу епидемии, продължава да ограничава възможността на слаборазвитите страни да ги произвеждат без скъпите лицензионни такси и на достъпни цени за нуждаещите се в Азия и Африка.
Значителни противоречия породи и спорът дали кръгът на преговори да бъде разширен с т.нар. „Сингапурски теми“. Те обхващат проблематиката за защита на чуждестранните инвестиции, конкуренцията, облекченията в търговията, както и разширяване правата на чуждестранните инвеститори при кандидатстване за обществени поръчки. Срещу всички тези искания водещите индустриални държави не са готови да поемат никакви задължения от социален, екологичен и хуманен характер. Затова повече от 80 държави от Юга, начело с Китай и Индия, са против откриването на преговори по тези теми.
Друга сфера на тежки преговори е търговията с аграрни продукти. Страните от бедния Юг настояват да им се остави възможността за гъвкаво реагиране в аграрната политика и защита на пазарите им от внос на субсидирана продукция от ЕС и САЩ, която унищожава местното селско стопанство. Те настояват да се дерегулират квотираните аграрни пазари на западните държави за по-облекчен внос на селскостопански продукти. Досега реални отстъпки от страна на САЩ и ЕС не са направени. Те продължават да изплащат гигантски субсидии от 365 млрд. долара годишно на своите земеделски стопани, с което стимулират техния износ на дъмпингови цени, разсипвайки селското стопанство на страните от Третия свят.
Краткият преглед на основните теми от срещuтe на СТО показва колко дълбоки и антагонистични са противоречията между Севера и Юга. И докато за богатите държави преговорите се свеждат до осигуряване на условия за реализиране на по-големи печалби за техните концерни, за останалата част от света преговорите засягат физическото оцеляване на държавите и тяхното население.
Тук е уместен въпросът – кaкво означават тези реалности за бъдещето на СТО? Индустриалните държави използват СТО не само за изграждане на всемирна зона на свободна търговия, но преследват и по-далечни цели, като интелектуалната собственост, контрола на външните инвестиции и над обществените поръчки. Всичко това означава допълнителна загуба на икономически суверенитет зa Третия свят. Въпреки тези недостатъци развиващите се страни засега продължават да членуват в СТО, надявайки се по този начин да влияят на дейността й, и обединени да отстояват на натиска на ЕС и САЩ. Но ако СТО не им предлага истинска и честна перспектива не е изключено част от тях да бойкотират преговорите и дори да напуснат организацията в бъдеще. Така в Канкун т.нар. група на 21-те поради липса на готовност за честни компромиси от страна на развитите страни напусна срещата и предизвика нейния пълен провал.
Другата възможност е недоволните страни да се обединят, което все по-често се случва, и да наложат демократизирането на СТО, като започнат нов кръг от преговори за регионална търговия между равностойни партньори, както това напоследък се случва в Южна Америка в рамките на Меркосур и особено на АЛБА. Този обрат обаче, може да предизвика оттеглянето на индустриалните гиганти от СТО, и най-вече на САЩ. Подобно развитие би означавало край на световната търговия в сегашния й вид, като за над 80 % от човечеството това би представлявало дори значително по-добрата алтернатива.
Критики
Една от критиките към СТО е, че не обръща внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Други недостатъци са, че освободените търговски дейности остават без надзор и че самата СТО въпреки значението си не е под надзора нито на парламент нито под този на ООН.Тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана.Критично се разглежда и закона за налагане на наказателни митнически тарифи, в случай на подбиване на цената. Този закон е в противоречие със самата цел за освобождаване на търговията.Критикуват се ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите защитават пазарите си, например под формата на парична помощ за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция. Паричните помощи за износа на селското стопанство ще бъдат прекратени обаче до 2013 г, в полза на развиващите се страни.Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласта всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.Общатата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.
Практически СТО се критикува от развиващите се страни по две основни линии:

1. че правилата създадени от нея са така обработени, че да облагодетелстват развитите държави.
2. че се прилага двойна мярка при прилагането на тези правила – развитите страни на практика не прилагат върху себе си правилата, които самите те създават.

Сходни статии:

1. Търговията – същност и характеристики В днешния забързан свят все по-често забравяме да се огледаме какво се случва покрай нас. А светът променя облика си така бързо, че дори за няколко секунди той вече е различен. Появяват се нови технологии, създават се нови начини за...
2. Международната търговия по световна икономика. Неокласически теории Съотношение на производствените фактори и международна търговия. Теорията на Хекшер-Олин Нов и оригинален в сравнение с класическия подход анализ на международната търговия е предложен от двама шведски учени: Ели Хекшер в статията „Влияние на външната търговия върху разпределението на доходите”...
3. Връзка между маркетинга и търговията Въз основа на изложената в горните страници информация могат да се направят редица важни изводи, а именно: Маркетингът и търговията възникват по относително едно и също време, почти едновременно, като развитието им протича успоредно и между тях се създават връзки,...
4. Икономически и конкурентни аспекти на търговската дейност Икономически условия Конкуренция в търговията Същност и значение на конкуренцията Видове търговска конкуренция Съвременни тенденции в търговската конкуренция Фирми оказващи влияние върху търговската конкуренция Социална роля и отговорност на търговията Икономически условия Търговската фирма е функция при неопределената икономика...
5. България и Европейскотo споразумение за асоцииране За пръв път България афишира, че европейските ценности и виждания не са й непознати за нея още в края на XIX век. Голяма част от европейските конституционни ценности са залегнали в Търновската конституция. В периода между Первата и Втората световна...
6. Място на цените в пазарната икономика автор: Доц. Й. Владимирова Влияние на цените върху пазара като възпроизвеждаща система – цените са носеща конструкция на пазарното стопанство, защото са основен елемент от него (търсене, предлагане и цени). Всяко откъсване на цените от пазара и обратно, води до...