Производството в дългосрочен период

При дългосрочен период, където всички производствени фактори се променят, пред производителя възникват за разрешаване два основни проблема

  1. Първият  се отнася до технологичния избор, който определя комбинацията между капитала и труда.
  2. Вторият проблем е свързан с мащабите на производството. Той се свежда до това, дали с увеличаването на факторите ще се увеличи, намали или запази размерът на разходите за производство на единица продукт или услуга.


Между производствените фактори съществува допълване и заместване. При допълването количествените пропорции могат да се изменят, но изключването на един от факторите прави производството  невъзможно.

Изоквантата представлява линия, която посочва всички възможни технически ефективни комбинации от два фактор (К, L), които доставят еднакво количество продукция. Тя се нарича още крива на постоянния продукт или крива на еднаквия (равния) продукт.
Всяка точка от дадена изоквантата означава едно и също количество продукция при един и същ разход на капитал и труд.

Съвкупността от независими изокванти, разположени на площта между двете координатни оси се нарича на карта на изоквантите.

Равновесие на производителя (максимизиране на производството)

За да се установи равновесието на производителя трябва да се проследи връзката между производствените фактори, т.е. трябва да се търси обща точка на изоквантата и изокостата.
Производителят максимизира продукцията си при оптимална комбинация на производствените фактори. Всеки допълнително изразходван лев за капитала ( К) или труда (L), носи еднакъв
пределен продукт.

Производствени разходи в дългосрочен период. Възвращаемост от мащаба на производството

В краткия период не може да се противодейства на закона за намаляващата възвращаемост, тъй като някои от производствените фактори са фиксирани. Това принуждава фирмите да преминат към минимизиране на производствените разходи в дълъг период. В тоя случай всички фактори са променливи, т.е. има технически процес.

Кривите на краткосрочните средни разходи са разположени на различни нива, което е под влияние на действието на закона за намаляващата възвращаемост. То е значително по-слаб изразено в дълъг срок, но не може окончателно да бъде елиминирано. Технологичните промени изместват тези криви надолу до определен момент, след което те се покачват, тъй като след определен брой технологични изменения разходите се повишават. Това определя и формата на дългосрочната крива LRATC като плавен контур. Той съединява най-ниските точки на петте променливи разходи.
Низходящата част от кривата отразява наличието на икономии от мащаба, защото с нарастване  на обема на производството единица продукция струва все по-малко. Средната част на кривата показва почти неизменна възвращаемост, а възходящата – загуби от мащаба на производството.
В някои отрасли и производства е възможно технологичните изменения да водят по-продължително време към намаляване на производствените разходи, т.е. да се наблюдават главно икономии от мащаба на производството.

Други фирми успяват да поддържат неизменна възвращаемост от мащаба на производството за продължителен период. Технологичните режими  се променят така, че краткосрочните  средни съвкупни разходи остават равни. В техните минимални точки ще се изразяват и дългосрочните средни съвкупни  разходи – LRATC
При трети фирми е възможно, въпреки промяната в технологичния режим на производството и увеличаване на неговия мащаб, да се стигне до загуби от мащаба. В този случай обвивната крива ще има положителен наклон, т.е. с увеличаване на краткосрочните разходи ще се увеличават и дългосрочните.
От всичко изложено дотук може да направим два извода:

  1. Постоянният технически и организационен прогрес в дълъг срок противостои на действието на закона за намаляващата възвращаемост, постигат се икономии от мащаба на производството и икономиката прогресира.
  2. Фирмите използват възможностите си за разнообразяване на производството, което означава, че се прехвърлят ресурси от производства с нарастващи към производства с намаляващи разходи. Това води до увеличаване ефективността на икономиката.

Монопол :
Несъвършена конкуренция. Естествен монопол. Институционален монопол. Форми на монополи и монополни съглашения. Показатели и оценка на монополното положение. Регулиране. Цени и ценообразуване при монопола. Равновесие.

Естествен монопол

  • контрол на уникална природна дарба – пеене, писане, рисуване;
  • контрол над уникален природен продукт – Ниагарския водопад, лозята на Коняк;
  • икономика в мащаб – ситуация, при която производството на даден продукт изисква определени капитали, за да е ефективно – недостъпност на производството за всички – атомни електроцентрали;
  • пространствена ограниченост – контрол върху някаква природна даденост или земи, които дават възможност за определено производство – например построяването на ЖП линия.

Институционален монопол

Възникват когато индивида или държавата създават изисквания или пречки, които водят до формиране на монополна ситуация. Например – държавата е единствен потребител и производител на дадена стока. Възниква и при създаване на различни бариери за влизане или излизане от пазара (патенти, лицензи).
Най-характерни са формите с наличие на различни форми на съглашение – картели (ОПЕК), синдикати, тръстове и концерни. Различават се по степента, в която фирмите участват в тях и губят своята самостоятелност. Колкото е по-неразвита формата, толкова отделните дружества са по-самостоятелни. При концерните има най-малка самостоятелност на отделните дружества.

Лоялна и нелоялна конкуренция при монопола

Тук тя се реализира по различен начин и най-често поради големите мащаби е не ценова конкуренция. Война в цените би довело до огромни загуби. Най-често се води на ниво маркетинг, преференции, сервиз и всичко друго, което не води до директна промяна в цената. По-рядко се среща и ценова – зърно, петрол и др.

Несъвършената конкуренция е нарушаване на поне едно от условията на перфектната конкуренция, което има за резултат, че един продавач може да определя цената.

  • Монопол – един производител или продавач;
  • Монопсон – един потребител (напр. Държавата );
  • Олигопол – няколко монополни производители, които взаимно се конкурират.

Как се измерва монополизацията и може ли тя да е 100%? – концентрация на производство и капитал – измерваме обема в ТОП 100 фирми, обем на заетите в същото и се съпоставя с целия пазар.
Как се измерва пазарната мощ – интересуваме се от обема на печалбата в ТОП 100 фирми – това ни дава обобщена оценка, позволява ни да имаме по-високи цени при по-малко производство т.е. можем да контролираме пазара.
Монопола е по-несъвършена система от съвършената конкуренция и се счита, че нанася ущърб в общо социален мащаб – там където има монопол обществото плаща повече.

Мерки за регулиране на монопола (естествен, институционален)
За естествения монопол – регулира се чрез регулиране на цените (ТЕЦ, вода) – съществува монополно положение и комисия, която следи и регулира цените.
За институционалния – разбиване на монополите.

Ценообразуване при монопола

Кривата на средните разходи (МR) винаги е по-малка от кривата на пределните разходи (АR) – всеки следващ приход е по-малък от реалния пределен приход, тъй като той само намалява цената на произведените количества.
МR< 0 – има стойности, при които общия продукт намалява

MC=MR, AVC=?

Разпределение на дохода и борба с бедността :

  • Измерване на неравенството. Източници на неравенството. Справедливост срещу ефективност.
  • Въпросът с бедността е икономически, социален, философски, политически и решава въпроса за стабилността на икономиката.
  • Начини за измерване.

Кривата е различна за всички възрасти и групи хора. Неравенството преди данъците е съществено по-различно от това след облагане с данъци – регулативната роля на данъчната система.
Силно или слабо прогресивна система (и в двата случая) може да има положителен ефект върху равенството на дохода.
Причини за неравенството:

  • възможности;
  • образование – колкото е по-високо развита образователната система, толкова по-силно е влиянието;
  • вкусове към риск;
  • собственост – 1% от населението на света, контролира 25% от благата му;
  • пазарна сила;
  • късмет, връзки, неуспех;
  • дискриминация – пола, раса, религия;

Равенството и ефективността при разпределянето на дохода

Колкото е по-равномерно разпределянето на дохода, толкова общата полезност от дохода е по-голяма. Пределната полезност извличана от дохода е по-голяма при по-малки разлики в дохода;
Всяко намаляване на неравенството, постигнато чрез преразпределяне на доходите съсипва стимулите за работа.
Системи за социално преразпределяне на дохода
Ако 1/3 от всички пари, които се дават в САЩ стигнат по предназначение то ще изчезне бедността.
Формиране на линия не бедността – намиране на онази група, която трябва да бъде подпомагана. В САЩ  – нормално хранене на индивид.  нас не се мери, няма официални данни.
Програми за бедността – базирани на социалното осигуряване (солидарност); подпомагане на неспособните да работят (благотворителност).
Проблеми, които съществуват – разхищение, големи административни разходи, изпадане от мрежите.

Търсене и предлагане на ресурси. Пазарно равновесие.
а)търсене на ресурси – Търсенето на ресурси (труд, капитал, природни ресурси, които в производството стават негови фактори) е производно от потребителското търсене и е функция от:

  • полезността и ценността на ресурсите се отразява непосредствено върху полезността и ценността на крайните блага.
  • качествените характеристики на ресурсите, което влияе върху техните цени.
  • възможността за ресурсна взаимозаменяемост – на труд с капитал и на капитал с труд. В случая оказват влияние трудоемкостта, материалоемкостта, енергоемкостта и капиталоемкостта на производството, зависещи от комбинацията между ресурсите като производствени фактори.
  • производителността на фактора, производен на ресурса ( при неизменни други условия). По-производителните фактори дават възможност да се намаляват производствените разходи, а оттам и цената на произвежданата с тяхна помощ продукция.
  • възможността за взаимодопълването на факторите и възможността за тяхното заместване.

Когато цената на търсения ресурс спадне, той става по-привлекателен от останалите ресурси, ако те са запазили пазарните си цени. Това е основание за фирмата да предпочете по-евтиния ресурс за сметка на останалите. В това се изразява ефектът на заместване.
Поевтиняването на съответния ресурс при неизменни други условия води до увеличаване на реалните доходи на фирмата (със същите пари се купуват по-големи количества за сметка на останалите ресурси). Това представлява ефектът на дохода.
При изследване на ресурсното търсене трябва да познаваме и проблемите, свързани с неговата еластичност. По отношение на цената тя се определя по същия начин, както еластичността на търсене на коя да е стока.

Ресурсно предлагане

За разлика от търсенето на ресурси, което има определна специфика, различна от търсенето на потребителски блага, при ресурсното предлагане няма съществени особености. Единственото, от което се ръководят продавачите, е: да продадат ресурсите с най-голяма полза. Предлагането е всъщност предлагане на услуги, които ресурсите, превърнати в производствени фактори, могат да извършват в производствения процес.
Кривата на ресурсното предлагане се изразява като крива на предлагане на коя да е стока или услуга. Тя е с положителен наклон, тъй като изразява правата връзка между пазарната цена и предлаганите ресурси на пазара.

Предлагането на производствени ресурси зависи от :

  • Определяща за предлагането на ресурси е тяхната оскъдност.
  • Производството определя търсенето на ресурси, а оттам – и тяхното предлагане. От своя страна размерът на производството зависи от количествата, от тяхното техническо състояние и от цените на ресурсите, които пък влияят върху производствените разходи и печалбата.
  • Използването на ресурси от техните собственици за собствено производство ограничава предлагането на пазара.

Сходни статии:

  1. Място на цените в пазарната икономика автор: Доц. Й. Владимирова Влияние на цените върху пазара като възпроизвеждаща система – цените са носеща конструкция на пазарното стопанство, защото са основен елемент от него (търсене, предлагане и цени). Всяко откъсване на цените от пазара и обратно, води до...
  2. Фактори на обкръжаващата среда – неконтролирани и контролирани от маркетинга Законите и регулиращите мерки са другата група фактори, които оказват влияние върху маркетинговата дейност на предприятията, доколкото чрез закони се регулират някои въпроси на ценообразуването, рекламирането, дистрибуцията, производството и гаранционната политика. Най-общо може да се каже, че законите се отнасят...
  3. Казус по Фирмена интернационализация Случай 1: Джон Бейкър, вицепрезидент на Taruse Manufacturing (TM) е извикал Ед Андерсън, мениджърът по експорта, за да обсъдят резултатите от продажбите на нов вид лепило, което те изнасят за подразделението си (търговски филиал) в Еквадор. Бейкър: Ед, как вървят...

Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.

Comments are closed.

Subscribe to RSS Feed Follow me on Twitter!