Съотношение на производствените фактори и международна търговия. Теорията на Хекшер-Олин
Нов и оригинален в сравнение с класическия подход анализ на международната търговия е предложен от двама шведски учени: Ели Хекшер в статията „Влияние на външната търговия върху разпределението на доходите” (1919) и Бертил Олин в книгата „Междурегионална и международна търговия” (1935). Хекшер и Олин работят независимо един от друг, но стигат до доста близки научни резултати.
Подходът Хекшер-Олин
Подходът на Хекшер и Олин се състои в това, че те обясняват различията в сравнителните предимства (а следователно и в сравнителните разходи, и в относителните цени) с разликите в обезпечеността на страните с производствени фактори и различието в пропорциите на факторите, необходими за производството на различните стоки. Очевидно различните стоки изискват различно съотношение производствени фактори – земя, труд и капитал. В същото време страните са неравномерно надарени с тези фактори. И така, едни страни са богати на земя и минерални ресурси, други – на работна сила, трети – на капитал. Това означава, че относителните цени на тези производствени фактори ще са различни в различните страни. Вследствие на различията във факторните цени ще бъдат различни и разходите за производство на една и съща стока в различни страни. Страната ще притежава сравнително предимство в производството на стоки, изискващи относително голямо количество от този производствен фактор, който тя притежава в изобилие. Например страните, където е в изобилие трудът, имат сравнително предимство в производството на трудоинтензивни стоки, а страните, където е в изобилие капиталът, имат сравнително предимство в производството на капиталоинтензивни стоки.
Допускания (ограничения) на теорията на Хекшер-Олин
Моделът Х-О, както и всеки друг теоретичен модел на международната търговия, се основава на редица допускания.
1. Търговията е ограничена до размяна на две стоки – стока Х и стока У – между две страни – страна А и страна В – като при производството на стоките страните използват само два производствени фактора – труд и капитал, т.е. анализира се модел на търговия 2х2х2.
2. И двете стоки са хомогенни, т.е. различните производители произвеждат еднакви стоки, не съществува диференциация на стоките.
3. И двете страни използват едни и същи технологии за производство, което означава, че страните имат равен достъп до технологии, и всяка нова технологии, излизаща на пазара, незабавно се разпространява на международно равнище.
4. Вкусовете и предпочитанията на потребителите в двете страни са еднакви. Това означава, че потребителите в търгуващите страни харчат еднаква част от дохода си за покупка на стоки Х и У.
5. Една от стоките, например стока Х, е трудоинтензивна, а другата – стока У – капиталоинтензивна във всяка от страните.
6. Всяка страна има една и съща производствена функция за всяка от стоките. Това означава, че пропорциите на различните производствени фактори, които са нужни за производството на дадената стока, са еднакви в двете страни.
7. И двете стоки се произвеждат при постоянна възвръщаемост от мащаба.
8. Всички производствени фактори (с изключение на земята) са абсолютно мобилни вътре в страната, но абсолютно немобилни между страните. Това означава, че трудът и капиталът бързо и без ограничение се преместват вътре в страната от региони и отрасли с ниски доходи към региони и отрасли с високи доходи дотогава, докато факторните доходи не се изравнят на вътрешния пазар.
9. Съвършена конкуренция е характерна както за пазарите на стоки, така и за пазарите на производствени фактори. Това означава, че производители, потребители, търговци и потребители на стока Х и У в двете страни не са в състояние да въздействат върху цените на тези стоки.
10. Отсъстват транспортни разходи, а така също мита и други ограничения на търговията между страните.
11. Всички ресурси се използват напълно. Това означава, че не съществуват фактори, които не са включени в производството и в двете страни.
12. Международната търговия между двете нации е балансирана. Това означава, че стойността на износа на едната страна е равна на стойността на вноса на другата страна.
Естествено не всички допускания отразяват реалността на международната търговия. Това не е основание обаче да отхвърлим теорията. Всяка теория трябва да се основава на опростяване, затова и не винаги съответства на практиката. Важното тук е доколко прогнозите или изводите на теорията се оказват верни, когато се подложат на емпирична проверка. Това е решаващ аргумент в полза на състоятелността на теорията.
Основните разлики на допусканията на модела Х-О са в това, че използваме модел 2х2х2, което означава включване в модела на още един производствен фактор – капитала, както и въвеждането на понятията капиталоинтензивност (капиталоемкост) и трудоинтензивност (трудоемкост). (Факторна интензивност на стоката означава, че тя може да бъде капиталоинтензивна – капиталоемка или трудоинтензивна – трудоемка.)
Факторна интензивност
В модел, в който присъстват две стоки – Х и У, и два производствени фактора – труд и капитал, твърдим, че стоката У е капиталоемка, ако съотношението капитал/труд (или коефициентът на капиталоемкост) за производството на стоката У е по-високо от съотношението капитал/труд за производството на стока Х: Ky/Ly > Kx/Lx.
Например, ако в страна А за производството на стока У се използват 3 единици капитал – 3K и три единици труд – 3L, то коефициентът на капиталоемкост на стоката У ще бъде равен на K/L = 3/3 = 1. А ако 3 единици капитал – 3K и 6 единици труд – 6L се използват за производството на стока Х, то коефициентът на капиталоемкост е K/L = 3/6 = ½. Това означава, че в страна А стоката У е капиталоемка, а стоката Х е трудоемка.
Аналогично ако в страна В за производството на стока У се използват 6 единици капитал – 6K и 3 единици труд – 3L , то коефициентът на капиталоемкост е равен на K/L = 6/3 = 2. A ако 3 единици капитал – 3K и 3 единици труд – 3L се използват за производство на стока Х, то коефициентът на капиталоемкост е равен на K/L = 3/3 = 1. Това означава, че в страна В стоката У е капиталоемка, а стоката Х трудоемка.